Вдига телефона и казва:
— Възможно е да я е отровил, но по-вероятно тя сама да го е направила.
— Алкохол?
— Не е изключено. Без аутопсия няма как да научим.
— Какво да правим?
— Стойте си на задниците.
— Няма ли да позвъним в полицията?
— Още е рано.
— Холи иска да говори с теб.
Мълчание, след това звънкият глас на Холи се чува съвсем ясно. Струва му се спокойна. По-спокойна от Джером.
— Името е Дебора Хартсфийлд. „Дебора“, не „Дебра“.
— Браво. Дай телефона на Джером.
— Дано знаеш какво вършиш — чува Ходжис секунда по-късно.
„Не зная — мисли си той, докато проверява банята. — Полудял съм и единственият начин да си върна разума, е като се откажа от тази битка. Ти знаеш.“
Сеща се как Джейни му подари филцовата шапка — шикозна, каквато приляга на частен детектив, — и разбира, че не може да се откаже. Няма да се откаже.
Банята е почистена… почти изцяло. В умивалника има малко косми. Ходжис ги вижда, но не им обръща внимание. Размишлява върху съществената разлика между смъртта при нещастен случай и убийството. Лошо, ако е второто — много често убийството на близки родственици означава, че лудият е навлязъл във финалната фаза, когато започва да избива всичко живо наред. Ако е било нещастен случай или самоубийство, значи още има време. Възможно е Брейди да се укрива някъде и да планира следващия си ход.
„В общи линии и аз правя същото“ — помисля си Ходжис.
Последна е спалнята на Брейди. Леглото е разхвърляно. Писалището е затрупано с книги, предимно научна фантастика. На стената е окачен плакат от „Терминатор“ — Шварценегер с черни очила и огромно футуристично оръжие.
„Ще се върна“ — прочутата реплика от филма.
— Джером? Докладвам.
— Дядката отсреща продължава да ни шпионира. Холи е на мнение, че трябва да влезем.
— Още не.
— Кога?
— Като се уверя, че навсякъде е чисто.
Брейди си има самостоятелна баня. Подредена е като войнишко шкафче преди проверка. Ходжис ѝ хвърля един поглед, след което слиза на долния етаж. До дневната има малка ниша с бюро и стол. На бюрото е оставен лаптоп. Върху облегалката на стола е окачена дамска чанта. На стената виси голяма снимка на жената горе с Брейди Хартсфийлд като юноша. Прегръщат се на някакъв плаж, лицата им се допират. Ослепителните им усмивки са съвсем еднакви. Сякаш са гаджета, а не майка и син.
Ходжис гледа като омагьосан Мистър Мерцедес в дните на неговата невинност. Нищо в изражението му не загатва за патологични черти в характера, но това е правилото. Майка и син слабо си приличат — най-вече по формата на носа и цвета на косата. Магнетична жена, кажи-речи красавица, но е уверен, че бащата на Брейди не е бил хубавец. Момчето на снимката изглежда… обикновено. Дете, което ще подминеш на улицата, без да го погледнеш.
„Вероятно така иска — мисли си Ходжис. — Невидимия.“
Връща се в кухнята и този път забелязва една врата до печката. Отваря я и вижда стръмно стълбище, потънало в мрак. Давайки си сметка, че е чудесна мишена, ако някой се крие долу, Ходжис се дръпва настрана и се опитва да напипа ключа за осветлението. Намира го и прекрачва прага с изваден револвер. Съзира работна маса. Зад нея, немного високо, по цялата дължина на стената, е монтиран рафт. Върху рафта са наредени компютри. Ходжис прави асоциация с Центъра за управление на полетите в „Кейп Канаверал“.
— Джером? Докладвам.
Без да дочака отговор, той слиза с револвера в едната ръка и телефона в другата, което е пълна подигравка с полицейските процедури. Ами ако Брейди го причаква под стълбището, готов да го простреля в глезените? Или ако е минирал мазето? От него всичко може да се очаква — Ходжис плати жестока цена за този урок.
Не настъпва мина, в мазето няма никого. Вратата на килера зее отворена, но рафтовете му са празни. В ъгъла са нахвърлени кутии от обувки. Те също изглеждат празни.
„Хипотезите са две — мисли си Ходжис. — Брейди или е убил майка си, или се е прибрал вкъщи и я е намерил мъртва. И в двата случая после е избягал. Ако действително е притежавал експлозиви, те са били в килера (най-вероятно в кутиите от обувки) и той ги е взел със себе си.“
Ходжис се качва в кухнята. Време е да повика новите си партньори. Не иска да ги забърква още повече в тази каша, но долу има компютри. Той нищо не разбира от компютри.
— Заобиколете отзад. Вратата на кухнята е отворена.
14.