— Не се притеснявай, Марл. Търся го във връзка с една стара история.
— Предай на Лари, че днес можем да му намерим работа. Тук е мъртвило. Нито един детектив не се мярка.
— Ще му кажа.
Ходжис набира служба „Охрана“ към ЦКИ, представя се като детектив Бил Ходжис и моли да го свържат с Уиндъм. Докато чака, не откъсва поглед от снимката на Брейди Хартсфийлд. Джером я е увеличил на цял екран. Ходжис е привлечен от очите. На малката, в един ред със снимките на своите колеги, Брейди Хартсфийлд гледа добронамерено. На увеличението това обаче се променя. Устата се усмихва, очите — не. Те са равнодушни и помръкнали. Почти мъртви.
„Я стига!“ — казва си Ходжис (скарва се на себе си). Класически случай — да виждаш нещо, което го няма, защото психиката ти е повлияна от последваща информация. Точно както свидетел на банков обир заявява: „Стори ми се съмнителен още преди да извади пистолета.“
Звучи добре, звучи професионално, но нюхът на Ходжис му подсказва друго. За него очите от екрана са очите на жаба, криеща се под камък. Или под изхвърлен син чадър.
В този момент Уиндъм се обажда. Той има силен глас, така че при разговор е разумно да държиш телефона на известно разстояние от ухото си, и е все същият приказливец. Държи да научи подробности за разбития канал на оръжие. Ходжис осведомява Лари, че заложната къща е била истински барутен погреб, но не може да му каже нищо повече. Напомня му, че е в оставка.
Обаче.
— С цялата тази пушилка детективите са претоварени и Пийт Хънтли един вид ме упълномощи да ти се обадя. Дано не възразяваш.
— Ти пък! Ще ми е приятно да пийнем по едно, Били. Да си поговорим за времето, когато бяхме в системата. Да възкресим старите спомени.
— Отлична идея. — Всъщност идеята е кошмарна.
— С какво мога да помогна?
— Според Пийт довечера имаш концерт. Популярна момчешка група. От тези, които малките момичета обожават.
— Охо, ако ти кажа каква истерия е. Вече се редят на опашка. И се подгряват. Извикват името на някой от пикльовците и се разпищяват. Пискането започва още на паркинга. Напомня ми за бийтманията едно време, само че тези момчета, както чувам, не са „Бийтълс“. Да не е сигнал за бомба? Само да не е това. Тия девойчета жив ще ме одерат, а майките им ще ме разфасоват.
— Подадоха ми информация, че довечера може да ви навести един тип, който обича да блудства с малки момиченца. Той е много, много лошо момче, Лари.
— Име и описание. — Бърз и делови, даже безцеремонен. Мъжът, който напусна отдела, защото, без много да умува, пускаше в ход юмруците си. Емоционална неуравновесеност, водеща до затруднения при овладяването на гнева — такова беше заключението на полицейския психолог. Колегите на Лари отдавна го бяха изпреварили със своето заключение: Кибритлията.
— Името му е Брейди Хартсфийлд. Ще ти изпратя снимката му по имейла. — Ходжис поглежда Джером, който кимва и показва кръгче с палеца и показалеца си. — Около трийсетгодишен. Ако го видиш, първо ми звъниш и едва после го арестуваш. Бъди предпазлив. Ако говедото се опита да се съпротивлява, дай му да разбере.
— С удоволствие, Били. Ще се разпоредя за съответните действия. Възможно ли е нашият човек да бъде… хм, знам ли… под прикритие? С подрастващо или съвсем невръстно момиче?
— Малко вероятно, но не е напълно изключено. Ако го забележиш в тълпата, Лар, трябва да го изненадаш. Този тип е въоръжен.
— Каква е вероятността да се появи на концерта? — В гласа му се долавя надежда, което е типично за Лари Уиндъм.
— Не е много голяма. — Ходжис твърдо си вярва, и то не само заради прощалното съобщение в „Синия чадър“. Брейди непременно си дава сметка, че няма как да остане незабелязан сред тълпа момичета. — Във всеки случай разбираш защо отделът не може да изпрати кадри, нали? Всичко живо е заето с патакламата в Лоутаун.
— Ще се оправя — отсича Уиндъм. — За довечера разполагам с трийсет и петима охранители, повечето са бивши ченгета. Разбираме си от занаята.
— Знам — казва Ходжис. — Не забравяй да се обадиш първо на мен. Ние, детективите в оставка, не получаваме много задачи и трябва да доказваме, че още не сме за изхвърляне.
Другият се засмива:
— Идеално те разбирам. Пращай снимката. — Диктува електронен адрес, който Ходжис записва и предава на Джером. — Ако се покаже, ще го пипнем. После е твой… чичо Бил.
— Да ти го начукам, чичо Лари. — Ходжис затваря и се обръща към момчето.