— Не се тревожи, Холи. Паролата не е важна, защото вече знаем мястото. След няколко часа, когато вълнението в Лоутаун утихне, ще позвъня на бившия си партньор и ще му разкажа всичко. Хартсфийлд и автомобилът му ще бъдат обявени за общонационално издирване. Ако не го заловят до събота сутринта, ще го хванат на път към трудовата борса.
— Нищо ли не можем да направим тази вечер?
— Мисля по въпроса. — Има едно нещо, но вероятността за успех е толкова малка, че все едно е нулева.
— А ако грешите, че е Денят на трудовата заетост? Ако планира да взриви някое кино довечера?
Джером влиза при тях.
— Днес е четвъртък, Хол, и още е рано за лятното кино, където се събират много хора. В повечето зали ще има малко зрители.
— Значи концертът — настоява тя. — Може би не знае, че ще са само момичета.
— Знае — възразява Ходжис. — Той е склонен към импровизации, но не е глупав. Със сигурност разчита на предварителна подготовка.
— Дайте ми още няколко минути, за да разбия паролата. Моля ви…
Ходжис поглежда часовника си. Четири и десет.
— Добре. До четири и половина устройва ли те?
В очите ѝ проблясва пресметливо пламъче.
— До пет без петнайсет може ли?
Той клати глава.
Холи въздъхва:
— Освен това ми свършиха цигарите.
— Само се тровиш с тях — обажда се Джером.
Тя го поглежда хладнокръвно:
— Да! Това им е хубавото.
23.
Ходжис и Джером отиват с колата до малкия търговски център на пресечката на „Харпър“ и „Хановер“, за да купят на Холи кутия с цигари и да ѝ осигурят спокойствието, което очевидно желае.
Когато се качват в сивия мерцедес, Джером започва да си подхвърля кутията „Уинстън“ от ръка в ръка.
— Тръпки ме побиват от тази кола.
— Мен също — признава Ходжис. — Холи обаче демонстрира железни нерви, нали? А уж е толкова чувствителна.
— Как мислиш, тя ще се оправи ли? Искам да кажа, след като цялата история приключи?
Преди една седмица или даже преди два дена Ходжис щеше да се измъкне с неясен и политически коректен отговор, но напоследък двамата с момчето преживяха много.
— За известно време — да. После… пак ще се скапе.
Джером въздъхва, след като подозренията му са се оправдали.
— По дяволите!
— Аха.
— И какво ще правим?
— Връщаме се, даваме ѝ гвоздеите за ковчега, позволяваме ѝ да изпуши един. После събираме вещите, които е задигнала от дома на Хартсфийлд. Закарвам ви с колата до „Бърч Хил“. Ти връщаш Холи в Шугър Хайтс с ренглъра си, след което се прибираш у вас.
— И пускам мама, Барб и нейните приятелки на шоуто?
Ходжис шумно въздъхва.
— Ако така ще ти стане по-леко, кажи на майка си, че целувките до полуда се отлагат за друг път.
— Кажа ли ѝ това, ще трябва да ѝ призная всичко. — Джером продължава да прехвърля цигарите от ръка в ръка. — Всичко, което свършихме днес.
Джером е умно момче и не се нуждае от потвърждението на Ходжис. Нито от напомняне, че накрая така или иначе ще излезе наяве какво са вършили.
— А ти какво ще правиш, Бил?
— Ще се върна в Норт Сайд. От съображения за сигурност ще паркирам мерцедеса на една-две пресечки от дома на Хартсфийлд. Ще върна портфейла и лаптопа на госпожа Хартсфийлд, после ще поставя под наблюдение къщата. В случай че той реши да се върне.
Върху лицето на Джером се изписва съмнение.
— Мазето изглеждаше опразнено до шушка. Какви са шансовете той да се върне?
— Общо взето, нулеви, но това е положението. Докато не предам разследването на Пийт.
— Ти действително искаше да го пипнеш, нали?
— Да. — Ходжис въздъхва. — Да, исках.
24.
Връщат се и заварват Холи оклюмала, забила нос в центъра на астероидния пояс, който се е образувал при изсипването на портфейла на Дебора Хартсфийлд върху масата. Лаптопът е все така включен и на екрана все така си стои прозорчето за паролата. Часовникът на стената показва пет без двайсет.
Ходжис се страхува, че Холи ще се разбунтува срещу плана му да я върне вкъщи, но тя само се изправя на стола, отваря новата кутия и бавно си издърпва цигара. Не плаче, но изглежда уморена и паднала духом.
— Ти се постара — утешава я Джером.
— Винаги се старая, Джером. И винаги недостатъчно.
Ходжис взима червения портфейл и започва да прибира кредитните карти в различните отделения. Вероятно не в реда, в който ги е държала госпожа Хартсфийлд, но кой ще забележи? Със сигурност не и тя.