Други момичета също запяват:
Скоро песента се понася в топлата вечер от стотици гърла. Таня с радост се присъединява към общия хор: научила е думите, защото през изминалите две седмици Барбара непрекъснато я пускаше в стаята си.
Спонтанно се навежда и целува дъщеря си по главата.
„Ще си изкараме страхотно.“
28.
Ходжис и неговите стажанти Уотсъновци стоят в командния център на Брейди и гледат редиците изключени компютри.
— Първо — „хаос“ — казва Джером. — После „тъмно“. Така ли?
Ходжис си мисли, че това с нещичко напомня за Откровението на Йоан.
— Според мен е така — отговаря Холи. — Тя ги беше записала в този ред. — Следващите ѝ дума са към Ходжис: — Видяхте ли, опитвала се е да не го изпуска от очи. Обзалагам се, че е знаела много повече, отколкото той е подозирал. — Холи пак се обръща към Джером: — Още нещо. Много важно. Не губи време, ако включиш лампите с „хаос“.
— Да. Защитната програма. Ами ако от нерви гласът ми стане висок и тънък като на Мики Маус?
Холи се приготвя да отговори, но забелязва пламъчето в очите му.
— Ха, много смешно. — Тя не може да сдържи усмивката си. — Давай, Джером. Бъди Брейди Хартсфийлд.
С „хаос“ се справя от първия път. Мониторите светват и започва обратното броене.
— Тъмно!
Броенето продължава.
— Недей да крещиш — наставлява го Холи. — Уф!
16. 15. 14.
— Тъмно.
— Говориш с твърде плътен глас — казва Ходжис, опитвайки се да не издава колко е нервен.
12. 11.
Джером обърсва устата си.
— Т-тъмно.
— Пелтек — заковава го Холи. С което не му помага особено.
8. 7. 6.
— Тъмно.
5.
Броенето спира, цифрите изчезват. Джером шумно въздъхва от облекчение. Сега на екрана се появяват цветни снимки на мъже от Дивия запад, които стрелят или падат застреляни. Един каубой е уловен в кадър, докато нахлува с коня си през стъклена витрина.
— Какъв е този скрийнсейвър? — чуди се Джером.
Ходжис посочва компютър пет.
— Това е Уилям Холдън, затова предполагам, че сцените са от някой филм.
— „Дивата орда“ — уточнява Холи. — С режисьор Сам Пекинпа. Гледах го само веднъж. После сънувах кошмари.
„Филмови сцени — мисли си Ходжис, гледайки изкривените в гримаси лица и стрелбата. — Но освен това са сцени от съзнанието на Брейди Хартсфийлд.“
— А сега какво? — пита той.
— Холи, ти започни с първия — казва Джером. — Аз започвам от последния. Ще се срещнем по средата.
— Явно здравата си се трудил над този план — коментира Холи. — Господин Ходжис, може ли да пуша тук?
— Защо пък не? — отговаря той и сяда горе на стълбището, за да ги гледа как работят. Междувременно разсеяно потърква мястото точно под лявата ключица. Дразнещата болка се е появила отново. Сигурно е разтегнал мускул, докато е тичал по улицата след взривяването на колата му.
29.
Изстуденият от климатика въздух във фоайето на ЦКИ действа на Брейди като шамар, потните му ръце и врат изтръпват. Коридорът е празен, защото все още не са пуснали обикновените зрители в ЦКИ, но вдясно, по пътеката, отделена с кадифен шнур и табела с надпис ЗА ХОРА С УВРЕЖДАНИЯ, инвалидните колички бавно се придвижват към пропуска и концертната зала.
Това развитие на нещата не е по вкуса на Брейди.
Предполагаше, че всички вкупом ще се изсипят в залата, както се случи на мача на „Кливландските индианци“ — той ходи да ги гледа, когато беше осемнайсетгодишен, — и охранителите ще ги проверяват съвсем формално. Не се досети, че на концерта инвалидите и ненормалниците ще бъдат пускани с предимство, а трябваше.
Виждат се поне десетина мъже и жени в сини униформи с кафяви нашивки ОХРАНА ЦКИ на раменете, които засега си нямат друга работа, освен да проверяват инвалидите, преминаващи бавно покрай тях. С нарастващ ужас Брейди забелязва, че макар да не поглеждат в джобовете на всички колички, те проверяват всяка трета или четвърта, понякога и две поред. След като преминат охраната, разпоредители в тениски с логото на „Раунд Хиър“ насочват инвалидите към сектора за хора с увреждания.