— Не! — изпищява Джером и продължава да вика: — Не! Не, не. ЗА БОГА, НЕ!
— Моля ти се, дано не е това — проплаква Холи. — Дано не е това.
Ходжис захвърля елека и бързо слиза при компютрите, за да види какво е докарало до ужас стажант-Уотсъновците. Става дума за писмо от сайта FanTastic, в което се благодари на господин Брейди Хартсфийлд за поръчката му:
„Можете незабавно да разпечатате билета си. В залата е забранено влизането с чанти или раници. Благодарим ви, че поръчахте от FanTastic, където най-яките места за най-яките концерти са на един клик разстояние.“
По-надолу пише: РАУНД ХИЪР: ЗАЛА „МИНГО“ ЦЕНТЪР ЗА КУЛТУРА И ИЗКУСТВА НА СРЕДНИЯ ЗАПАД, 3 ЮНИ 2010, 19.00 ЧАСА.
Ходжис затваря очи. „Значи все пак е шибаният концерт. Допуснахме грешка, което е обяснимо… но не и простимо. Моля ти се, Господи, не му позволявай да проникне вътре. Моля ти се, Господи, направи така, че служителите на Кибритлията да го заловят на входа.“
Това може да се окаже по-голямо зло, тъй като Лари Уиндъм живее с идеята, че си има работа с педофил, а не с луд бомбаджия. Ако той забележи Брейди и се опита да го закопчае с типичната си грубост и припряност…
— Седем без петнайсет е. — Холи показва дигиталния часовник върху екрана на компютър 3. — Възможно е да чака на опашката, но сигурно вече е влязъл.
Ходжис знае, че тя е права. Заради многото деца са започнали да пускат преди шест и половина.
— Джером — казва той.
Младежът не отвръща. Втренчил се е в писмото на екрана, потвърждаващо покупката, и когато полага ръка на рамото му, Ходжис има чувството, че докосва камък.
— Джером.
Той бавно се обръща. Гледа стреснато.
— Какви сме идиоти — прошепва.
— Обади се на майка си. — Гласът на Ходжис е спокоен, което не му струва никакви усилия, защото е в силен шок. Пред очите си непрекъснато вижда сачмения лагер. И срязания елек. — Обади ѝ се още сега. Кажи ѝ да вземе Барбара и другите момичета и да се омитат.
Джером изважда мобилния от калъфчето на колана си и натиска копчето за бързо избиране. Холи се е втренчила в него, стиснала здраво ръце пред гърдите си; изпохапаните ѝ устни са се отпуснали в гримаса.
Джером почаква, изрича едно проклятие и обяснява:
— Трябва да се махнете оттам, мамо. Прибери момичетата и тръгвайте. Не ми звъни да ме разпитваш, просто тръгвайте. Не тичайте. Просто излезте!
Затваря ѝ и им обяснява това, за което бездруго са се досетили:
— Гласова поща. Звъня много, значи не говори по него и не е изключен. Не разбирам.
— А сестра ти? — пита Ходжис. — Вероятно си носи телефона.
Още не е завършил, а Джером вече е натиснал бързото избиране. Чака, както се струва на Ходжис цял век, макар да става дума за десет-петнайсет секунди. Тогава Джером проговаря:
— Барб! Защо не ми вдигаш, по дяволите? Вие с мама и другите момичета трябва да се махнете оттам! — Затваря. — Нищо не разбирам. Сестра ми винаги носи мобилния си, той буквално се е сраснал с нея и няма как да не е усетила вибра…
— Аки и пики! — въздиша Холи, но не ѝ е достатъчно и добавя за разкош едно „Мамка му!“.
Двамата се обръщат към нея.
— Залата голяма ли е? Какъв е капацитетът ѝ?
Ходжис се опитва да си спомни каквото знае за „Минго“.
— Четири хиляди места. Не помня допускат ли се правостоящи, но го пише в инструкциите за аварийна и противопожарна безопасност.
— А на този концерт са дошли главно момичета. Момичета, които буквално са се сраснали с мобилните си телефони. Повечето бърборят по тях в очакване на шоуто. Или пускат есемеси. — В очите ѝ се чете неподправен ужас. — Линиите са претоварени. Длъжен си да опитваш, Джером. Длъжен си да опитваш, докато не се свържете.
Той кимва вдървено, обаче гледа Ходжис.
— Телефонирай на приятеля си. Онзи, който отговаря за охраната.
— Да, само че не оттук. В колата. — Той пак си поглежда часовника. Седем без десет. — Отиваме в ЦКИ.
Холи притиска юмруци към лицето си.
— Да — изрича тя и Ходжис се улавя, че мисли за думите ѝ, произнесени по-рано: „Те не могат да го намерят. Ние можем.“
Въпреки желанието си да се изправи в пряк сблъсък с Хартсфийлд — здраво да го стисне за гушата и да гледа как очите му се изцъклят и дъхът му спира — Ходжис се надява, че тя бърка. Защото ако само те тримата имат шанс да попречат на Брейди, може би вече са закъснели.
32.