Този път Джером е зад волана, а Ходжис — отзад. Дванайсетцилиндровият двигател загрява бавно, но щом набира обороти, мерцедесът на Оливия Трилони полита като ракета… и тъй като става дума за живота на майка му и сестра му, момчето също полита: преминава от платно в платно, без да обръща внимание на възмутените клаксони. Ходжис пресмята, че с тази скорост ще стигнат до ЦКИ след двайсет минути. Разбира се, ако не катастрофират.
— Обадете се в отдел „Охрана“ — моли го Холи от предната седалка. — Обадете се, обадете се, обадете се!
Ходжис изважда нокията от джоба на сакото си и нарежда на Джером да поеме по околовръстното.
— Не ми се слушат поучения — сопва се Джером. — По-бързичко се обади на твоя познат.
Само че докато се опитва да намери номера на Кибритлията, проклетият мобилен изписуква и угасва. Кога го зареди за последно? Не си спомня. Както не си спомня номера на служба „Охрана“. Трябваше да го запише в бележника си вместо направо в нокията.
„Проклета техника“ — помисля си… но кой всъщност е виновен?
— Холи, набери 555-1900 и ми дай телефона си. Моят замина на кино. — Хиляда и деветстотин е централата на полицейското управление. Марло отново ще му каже номера на Уиндъм.
— Добре, какъв е телефонният код тук? Мобилният ми е на…
Тя млъква, когато Джером изпреварва някакъв микробус и поема право срещу един джип в насрещното, като мига с фаровете и крещи:
— Не ми се пречкай!
Джипът се изтегля встрани и мерцедесът профучава на сантиметър от него.
— … кода за Синсинати — довършва Холи. Невъзмутима е като ледена шушулка.
Ходжис ѝ диктува кода, мислейки си, че в случая нейните лекарства биха му подействали добре. Тя набира номера и му подава телефона.
— Полицейското управление, с кого да ви свържа?
— Спешно ме свържете с Марло Еверет от архива.
— Съжалявам, господине, но госпожа Еверет си тръгна преди половин час.
— Бихте ми ли дали номера на мобилния ѝ?
— Господине, нямам право да съобщавам такива све…
Ходжис не желае да губи време за безсмислени спорове, затова прекъсва точно когато Джером излиза на околовръстното със сто километра в час.
— Какъв е проблемът, Бил? Защо още не си…
— Млъкни и си гледай пътя, Джером — намесва се Холи. — Господин Ходжис прави всичко по силите си.
„Истината е, че тя не иска да се свържа с когото и да е — мисли си Ходжис, — защото единствено и само ние можем да попречим на Брейди.“ Връхлита го шантава мисъл: че Холи е надарена с паранормални способности и ги използва, за да не допусне други хора и тяхната битка. И нищо чудно да е така. Като се има предвид с каква скорост кара Джером, ще стигнат до ЦКИ, преди Ходжис да се добере до началството.
Студеният разум му нашепва, че така може би е най-добре. С когото и да се свърже, Лари Уиндъм отговаря за охраната на „Минго“, а Ходжис не му се доверява. Кибритлията винаги е налитал с юмруците, без да разсъждава кой е прав и кой — крив, и едва ли се е променил.
Въпреки всичко е длъжен да опита.
Връща мобилния на Холи.
— Не мога да се оправя с тези модерни джаджи. Набери „Справки“ и…
— Първо набери сестра ми — намесва се Джером и на един дъх диктува номера.
Холи набира Барбара — палецът ѝ се движи толкова бързо, че погледът не може да го догони. Слуша.
— Гласова поща.
Джером изругава и увеличава скоростта. На Ходжис му остава надеждата, че с тях в мерцедеса се вози и ангел-хранител.
— Барбара! — крещи Холи. — Омитайте се незабавно от концерта! На мига! Темпо! — Тя затваря. — А сега какво? „Справки“ ли искахте?
— Да. Поискай номера на отдел „Охрана“ към ЦКИ, набери го и тогава ми дай телефона. Джером, ние сме за изход 4-А.
— Към ЦКИ е 3-Б.
— Да, ако ти трябва централният вход. На нас ни трябва служебният.
— Бил, ако нещо се случи със сестра ми и майка ми…
— Нищо няма да им се случи. Отбий по 4-А. — Междувременно работата на Холи твърде се е проточила. — Холи, какъв е проблемът?
— Няма директна връзка с отдел „Охрана“. — Тя набира нов номер и му подава мобилния. — Трябва да минеш през централата на ЦКИ.
Ходжис с такава сила притиска айфона към ухото си, че го заболява. Дава, че звъни. Звъни. Звъни.
На минаване покрай изходи 2-А и 2-Б Ходжис вижда ЦКИ. Осветен е като джубокс. Огромният паркинг е пълен с коли. Най-сетне обаждането му е прието, но преди да е казал и дума, електронен женски глас започва да му изнася цяла лекция. Говори бавно и внимателно, сякаш се обръща към човек, чийто роден език не е английският и затова има затруднения с разбирането му.