— Здравейте, благодарим ви, че позвънихте в Центъра за култура и изкуства на Средния запад, където правим живота по-хубав и сбъдваме мечти.
Ходжис слуша, притиснал здраво телефона на Холи до ухото си; пот се стича по лицето и врата му. Седем часът и шест минути. Мерзавецът ще изчака началото на шоуто — успокоява се той (всъщност се моли), а рокконцертите винаги закъсняват.
— Запомнете — сладко реди роботът, — че ние зависим от вашата подкрепа, и в момента имате възможност да се сдобиете с годишен абонамент за програмата на Градския симфоничен оркестър, както и с абонамент за премиерите на драматичния театър тази есен. Освен че ще спестите петдесет процента от редовната цена…
— Какво става? — провиква се Джером, докато подминават 3-А и 3-Б. Следващата табела указва: „ИЗХОД 4-А, СПАЙСЪР БУЛЕВАРД, 1 КМ“. Джером е подхвърлил на Холи своя телефон и тя безуспешно се опитва да набере първо Таня, после Барбара.
— Слушам глупавите им реклами — обяснява Ходжис. Отново разтрива мястото под лявата си плешка. Болката е тъпа, както при възпален зъб. — След изхода поемаш наляво. После надясно — на първата или на втората пресечка. Ще се ориентираш по „Макдоналдс“. — Въпреки че сега мерцедесът развива сто и трийсет километра в час, двигателят му сънливо мърка.
— Ако чуем взрив, ще полудея — лаконично съобщава момчето.
— Гледай си пътя — отсича Холи. Между зъбите ѝ стърчи незапалена цигара „Уинстън“. — Ако не катастрофираш, всичко ще бъде наред. — Тя пак звъни на Таня. — Ще го спипаме. Спипаме, спипаме, спипаме.
Джером ѝ хвърля един поглед.
— Холи, ти не си нормална.
— Гледай си пътя — повтаря тя.
— Освен това картата ви дава право на десет процента намаление в обектите на нашите партньори — първокласни ресторанти и изискани магазини — разказва електронният глас в ухото на Ходжис.
После — да не повярва човек — преминава по същество:
— В централния офис няма свободен сътрудник, който да приеме обаждането ви. Ако вътрешният номер, с който искате да се свържете, ви е известен, може да го наберете във всеки момент. В противен случай, моля, изслушайте ни внимателно, защото има промени и размествания в системата. За да се свържете с Алвин Джонс от администрацията на Драматичния театър, изберете едно-нула. За да се свържете с Белинда Дийн от каса, изберете едно-едно. За да се свържете с Вал Кимиън от Градския симфоничен…
„Майко мила — мисли си Ходжис, — това е тъпият каталог на «Сиърс». И то в азбучен ред.“
Мерцедесът се накланя и поднася, докато Джером шеметно се спуска по извитата рампа на изход 4-А. Долу светофарът свети в червено.
— Холи, ти как мислиш?
Тя поглежда към булеварда, без да отлепя телефона от ухото си.
— Ако побързаш, ще успееш. Ако искаш да ни убиеш всичките, мотай се още.
Джером натиска педала на газта. Мерцедесът на Оливия пресича четирите платна, прави остър завой наляво, гумите свистят. Чува се глух звук от сблъсъка с бетонния разделител. Гръмва нестроен хор от клаксони. Ходжис мимоходом мярва как един микробус се качва на тротоара, за да ги избегне.
— За да се свържете с отдели „Декори“ и „Доставка на продоволствия“, изберете…
Ходжис забива юмрук в купето на мерцедеса.
— Къде са се дянали ШИБАНИТЕ ЧОВЕШКИ СЪЩЕСТВА?
Златистите арки на „Макдоналдс“ вече са съвсем наблизо, когато роботът информира Ходжис, че може да се свърже с отдел „Охрана“, като избере три-две.
Той избира вътрешния номер. Дава, че звъни четири пъти, след което някой вдига. Чутото кара Ходжис да се запита дали не полудява.
— Здравейте, благодарим ви, че позвънихте в Центъра за култура и изкуства на Средния запад — сърдечно го поздравява роботът. — Където правим живота по-хубав и сбъдваме мечти.
33.
— Защо не започват, госпожо Робинсън? — пита Дайна Скот. — Минава седем и десет.
Таня мисли да им разкаже за концерта на Стиви Уондър, на който отиде в гимназията — беше обявен за осем часа, а започна чак в девет и половина, — но решава, че не е нужно да ги плаши.
Хилда намръщено гледа телефона си.
— Пак не мога да набера Гейл — оплаква се тя. — Глупавите линии са прето…
Преди да довърши, затъмняват залата. Това предизвиква бурни възгласи и овации.
— О, мамо, толкова се вълнувам — прошепва Барбара и Таня с умиление вижда, че дъщеря ѝ се е просълзила. На сцената излиза диджей с тениска на симпатягите от БАМ-100. Прожектор очертава пътя му.