Докато Джером паркира пред рампата, Холи се обажда:
— Де Ниро се подстрига като мохикан. Може и Хартсфийлд да го е направил.
— За какво говориш? — пита Ходжис, докато с мъка се надига от задната седалка. Мъж в панталони „Кархартс“ с цвят каки е застанал на вратата.
— В „Шофьор на такси“ Робърт де Ниро играе луд на име Травис Бикъл — обяснява тя, докато тримата бързо тръгват към пазача. — Когато реши да убие сенатора, той си обръсна главата, за да не го познаят. Но не цялата — остави си гребен по средата. Не ми се вярва Брейди Хартсфийлд да е с „мохикан“ — би изглеждал твърде нелепо.
Ходжис си спомня космите в мивката. Косата на покойницата имаше друг цвят (вероятно получен чрез боядисване). Холи може и да е куку, но в случая е права: Хартсфийлд си е обръснал главата. Само че дори това не може да му е помогнало, защото…
Пазачът излиза да ги посрещне.
— За какво е цялата работа?
Ходжис показва картата си, като за пореден път закрива с палец срока на валидност.
— Детектив Бил Ходжис. Как се казвате, господине?
— Джейми Галисън. — Той стрелва с поглед Джером и Холи.
— Аз съм негов партньор — казва Холи.
— Аз съм негов стажант — казва Джером.
Техниците ги гледат. Някои на бърза ръка са угасили цигарите си, които може би не съдържат точно тютюн. Зад вратата, осветено от мощни лампи, се вижда складово помещение, пълно с бутафория и рисувани декори.
— Господин Галисън, имаме сериозен проблем — казва Ходжис. — Трябва да ми доведете Лари Уиндъм тук, и то веднага.
— Недей, Бил. — Въпреки нарастващата си тревога той забелязва, че Холи за пръв път се обръща към него на „ти“. Само че не реагира на молбата ѝ:
— Господине, трябва да го потърсите от мобилния си.
Галисън поклаща глава.
— Охранителите не носят телефони, докато са на работа, защото при всеки голям концерт — имам предвид детски концерт, защото с концертите за възрастни е различно, — линиите се претоварват и връзката става невъзможна. Затова носят…
Холи побутва Ходжис.
— Недей. Ще го уплашиш и той ще я задейства. Знам, че ще я задейства.
— Не е изключено да е права — обажда се Джером и добавя (сещайки се с известно закъснение, че е стажант) едно „сър“.
Галисън с безпокойство ги гледа.
— Кого да уплашите? Какво да задейства?
Ходжис се е съсредоточил изцяло върху пазача.
— С какво поддържат връзка? Радиостанции? Уокитокита?
— Да. С едни такива мънички… — Той подръпва ухото си. — Абе, с едни, дето приличат на слухови апаратчета. Дето агентите на ФБР и Сикрет Сървис ги носят по филмите. Какво става тук? Нали не е бомба? — Не му харесва изражението върху бледото и потно лице на Ходжис. — Господи, сигурно е!
Ходжис го заобикаля и влиза в огромния склад, пълен до тавана с реквизити, декори, музикални стойки и всякаква бутафория; тук се помещават също дърводелска и шивашка работилници. Музиката гърми все по-силно, той диша все по-трудно. Болката пълзи по лявата му ръка, усеща тежест върху гърдите си, но умът му е бистър.
Брейди или се е обръснал до голо, или се е подстригал съвсем късо и се е боядисал. Може с някакво мазило да е изменил цвета на кожата си, да носи цветни контактни лещи или очила. Но въпреки това е отишъл сам на момичешки концерт, което не минава незабелязано. Лари Уиндъм е насочен по дирите му. Освен това стои въпросът с експлозивите. Холи и Джером знаят за тях, обаче Ходжис е по-наясно. Брейди е взел и сачмени лагери — вероятно цели купища. Дори ако не са го хванали по описание, как е минал на пропуска? Само некадърници ли работят в отдел „Охрана“?
Галисън го разтърсва за лявата ръката и той усеща как болката се качва чак в слепоочията му.
— Ще отида лично. Ще намеря някой охранител и ще го накарам да се свърже с Уиндъм по радиостанцията, за да слезе тук и да говори с вас.
— Не — отсича Ходжис. — Няма да го правите.
Холи Гибни е единствената с ясен поглед върху нещата. Мистър Мерцедес е в „Минго“. Има бомба и само благодарение на Божията милост още не я е взривил. Твърде късно е за полицията, твърде късно е за охраната на ЦКИ. И за него е твърде късно.
Обаче.
Ходжис присяда на един празен сандък.
— Джером. Холи. Елате тук.
Те се подчиняват. Джером се е ококорил и едва сдържа паниката си.
— Не е било достатъчно да си обръсне главата. Трябвало е да си придаде безпомощен вид. Досещам се как е станало и ако съм прав, знам къде е.