— Къде? — пита младежът. — Кажи ни. Ще го заловим. Ще го пипнем.
— Не е проста работа. Той непрекъснато ще бъде нащрек и ще проверява личния си периметър. Освен това те познава, Джером. Купувал си сладолед от проклетото фургонче „Хапни сладко“. Ти сам ми каза.
— Бил, хиляди хора са купували сладолед от него.
— Разбира се, но колко негри живеят в Уест Сайд?
Джером замлъква — сега е негов ред да си хапе устните.
— Голяма ли е бомбата? — пита Галисън. — Може би не е зле да включа противопожарната аларма?
— Само ако искате купища от трупове — отвръща Ходжис. Все по-трудно му е да говори. — Веднага щом надуши опасност, той ще взриви бомбата. Това ли искате?
Галисън не отговаря и Ходжис се обръща към двамата Уотсъновци, които тази вечер Бог (или каприз на съдбата) му е отредил за помощници.
— Не можем да рискуваме с теб, Джером, а аз определено съм вън от играта. Той ме е следил много преди да знам, че съществува.
— Ще го издебна в гръб — казва Джером. — Няма да ме види в тъмното.
— Ако правилно се досещам къде седи, шансовете ти в най-добрия случай са петдесет на петдесет. Не е достатъчно.
Ходжис се обръща към жената с побеляваща коса и лице на невротична тийнейджърка.
— Възлагам ти тази задача, Холи. Сега той държи пръста си на спусъка и само ти можеш да се доближиш плътно до него, без да събудиш подозренията му.
Тя затиска с ръка изпохапаните си устни, но явно преценява, че е малко, защото ги затиска и с другата си ръка. Очите ѝ са ококорени и влажни. „Опазил Господ“ — помисля си Ходжис. Този израз не за пръв път му идва наум, когато стане въпрос за Холи Гибни.
— Само ако ти дойдеш с мен — прошепва тя през пръсти. — Тогава сигурно…
— Не мога — признава той. — Получавам инфаркт.
— Само това ми липсваше — промърморва пазачът.
— Господин Галисън, има ли сектор за хора с увреждания? Би трябвало да има.
— Да. В центъра на залата.
„Не само е проникнал с взрив — разсъждава Ходжис, — но и позицията му е такава, че осигурява максимален брой жертви.“
— Вие двамата, слушайте внимателно. Не ме карайте да повтарям.
35.
Словото на диджея е поуспокоило Брейди. Блудкавите карнавални декори, които видя при разузнаването си, са или зад кулисите, или са окачени над сцената. Първите четири-пет песни на бандата са за подгряване. Много скоро декорите ще се появят отстрани или ще се спуснат отгоре, защото лигльовците са тук по една причина: да увеличат продажбите на поредния си аудиобуламач. Когато хлапетата — повечето са на първия си попконцерт — видят ярките примигващи светлини, виенското колело и декора с изрисувания плаж, ще полудеят от възторг. И тогава, именно тогава, той ще натисне превключвателя на джаджа 2 и ще се понесе в тъмнината върху златистия сапунен мехур на инфантилното им щастие.
Вокалистът, онзи с буйната коса, довършва сиропирана балада, паднал на колене, привел глава, като задържа последния тон. Всичко това трябва да мине за израз на силно страдание. Той е отвратителен певец и вече отдавна трябваше да е приел смъртоносна доза хероин, само че когато вдига глава и извиква: „Вие сте страхотни!“, публиката предсказуемо избухва в аплодисменти.
На всеки няколко секунди Брейди се оглежда — проверява периметъра си, както правилно предположи Ходжис, — и погледът му се натъква на чернокожо момиченце, седящо няколко реда по-напред вдясно.
„Познавам ли я?“
— Кого търсите? — пита засмяното момиче с крака като клечки, надвиквайки се с интродукцията на следващата песен. Той едва го чува. То широко му се усмихва и Брейди си мисли колко е абсурдно дете с болни крака да се усмихва на каквото и да е. Животът го е прецакал като за световно, забучил му го е дълбоко отзад и не го е извадил, а то се усмихва, моля ти се! „Надрусала се е“ — решава той.
— Един приятел! — изкрещява той.
„Сякаш някога съм имал приятел.“
Да, бе, да.
36.
Галисън завежда Холи и Джером до… ами до някъде. Ходжис седи на сандъка с наведена глава и ръце, опрени върху бедрата. Един техник внимателно отива при него и предлага да му извика линейка. Той благодари, но отказва. Не му се вярва, че Брейди ще чуе сирената на „Бърза помощ“ (или каквото и да е) от шумотевицата, която вдигат „Раунд Хиър“, но предпочита да не насилва късмета си. Вече го насили и ето: всички в „Минго“ са в опасност, включително майката и сестрата на Джером. По-добре да умре, вместо да поеме още един риск — поне няма да се отчита пред никого за голямото осиране.