Само… Джейни. Мисълта за Джейни, която се смее и нахлупва филцовата шапка над едната му вежда, го кара да осъзнае: ако отново има възможност да избира, пак ще постъпи по същия начин.
Е… почти. Щеше да се вслуша по-внимателно в думите на госпожа Мелбърн.
„Тя мисли, че извънземните са сред нас“ — беше казал Боуфингър и двамата хубаво се бяха посмели, но се оказа, че шегата е била за тяхна сметка, нали? Госпожа Мелбърн беше права. Брейди Хартсфийлд наистина е пришълец и цялото време е бил сред тях — оправял е компютри и е продавал сладолед.
Холи и Джером тръгнаха, момчето — с доброто старо виктори трийсет и осми калибър. Ходжис силно се съмнява, че постъпва правилно, като изпраща юноша със заредено оръжие в претъпкана зала. При нормални обстоятелства момчето се държи хладнокръвно, но дали ще запази хладнокръвие, когато животът на майка му и сестра му е заложен на карта? Холи обаче се нуждае от прикритие. „Помни, че си само подкрепление“ — инструктира го той, преди Галисън да ги отведе, но Джером не потвърди, че е разбрал. Ходжис даже не е сигурен дали го чу.
Така или иначе направи всичко по силите си. Остава му да седи тук, борейки се с болката, вдишвайки мъчително всяка глътка въздух, молейки се да няма експлозия.
37.
Холи Гибни на два пъти принудително беше настанявана в психиатрия: веднъж като девойка и веднъж като млада жена. Психологът, при когото тръгна по-късно (в така наречената си зрелост) окачестви тези периоди като „бягство от реалността“, които, макар и лоши, били за предпочитане пред „психотична криза“, от която мнозина не се завръщали в нормалния свят. Холи имаше по-простички етикети за въпросните периоди. Те бяха пълно изперкване за разлика от състоянието на леко до умерено изперкване, в което си живуркаше всеки ден.
Причина за Пълно изперкване номер две беше шефът ѝ в агенция за недвижими имоти „Франк Мичъл: луксозно жилище за вас“ в Синсинати. Франк Мичъл-младши винаги ходеше изтупан, но в лицето приличаше на разумна пъстърва. Каза ѝ, че тя работи мърляшки, че колегите ѝ я мразят и че може да запази мястото си само ако той я прибере под крилото си. За да ѝ станел закрилник, трябвало да спи с него. Холи не искаше да спи с Франк Мичъл-младши, нито да загуби работата си. Ако я изхвърлеха от фирмата, трябваше да се лиши от апартамента си и да се върне вкъщи при властната си майка и безволевия си баща. Накрая конфликтът се разреши, когато една сутрин подрани за работа и обърна наопаки кабинета на Франк Мичъл-младши. Намериха я в нейната кабинка, свита в ъгъла. Пръстите ѝ бяха окървавени. Беше ги изгризала като животно, опитващо се да избяга от капан.
Причина за Пълно изперкване номер едно стана Майк Стърдевънт. Именно той ѝ лепна позорния прякор Хънта-Мънта.
Холи беше първа година в гимназията и искаше само да бъде незабележима: да притичва от кабинет в кабинет, притискайки с учебниците порасналите си гърди, и да гледа на света през завеса от коса, за да прикрива пъпчивото си лице. Но още тогава тя си имаше други проблеми освен акнето. Тревожност. Потиснатост. Безсъние.
А най-лоша от всичко беше автостимулацията.
Звучеше като мастурбация, но всъщност ставаше дума за нещо съвсем различно. Това бяха натрапчиво повтарящи се движения, често съпровождани от фрагментиран диалог със себе си. По-леки форми на автостимулацията бяха гризането на ноктите и дъвченето на устните. Сред по-тежките форми бяха ръкомахането, удрянето по гърдите, биенето на шамари по бузите или повдигането на невидими тежести.
Към осмата си година Холи започна да се прегръща през раменете и да трепери конвулсивно, като си мърмореше и гримасничеше. Това продължаваше между пет и десет секунди и после тя продължаваше заниманието си — четеше, шиеше или заедно с баща ѝ обстрелваха баскетболния кош на двора. Не осъзнаваше какво върши, освен ако майка ѝ не ѝ направеше забележка да престане — хората щели да си помислят, че получава припадък.
Майк Стърдевънт беше от онези индивиди, които осезаемо изостават в поведенческото си развитие и смятат времето в гимназията за безвъзвратно отминалия златен век на живота си. Учеше последна година и подобно на Кам Ноулз, приличаше на млад бог: широки рамене, тесен ханш, дълги крака и руса коса като ореол около лицето. Играеше във футболния отбор (как иначе) и излизаше с главната мажоретка (как иначе). В сравнение с Холи Гибни се намираше на съвършено друго ниво в училищната йерархия и при нормални обстоятелства тя никога не би привлякла вниманието му. Той обаче я забеляза, защото един ден на път към стола Холи получи пристъп на автостимулация.