ОБЕЗВРЕДИХА, предотвратявайки по този начин огромна трагедия с многобройни човешки жертви, и по този начин оказаха
НЕОЦЕНИМА услуга на нашия град, аз, Ричард М. Тюки, кмет, във връзка с изложеното
ПОСТАНОВЯВАМ: Награждавам Холи Рейчъл Гибни и Джером Питър Робинсън с медал „За заслуги“ — най-високото отличие на града, и им предоставям безплатен достъп до всички общински услуги за период от десет (10) години.
ПРИЗНАВАМЕ, че няма достойна отплата за проявения от тях героизъм, но все пак им
ПОДНАСЯМЕ сърдечни благодарности.
В потвърждение на горното
полагам своя подпис и
градския печат.
СИН МЕРЦЕДЕС
1.
Един топъл и слънчев ден в края на октомври 2010 един мерцедес седан пристига на пустия паркинг пред парк „Макгинис“, където Брейди Хартсфийлд не чак толкова отдавна продаваше сладолед на момчетата от Малката лига. Спира до един малък и компактен приус. Мерцедесът, някога сив, сега е боядисан в бебешкосиньо и нов слой боя скрива дългата драскотина от деня, когато Джером нахлу в товарната зона зад „Минго“, преди вратата да се е вдигнала докрай.
Днес Холи е зад волана. Изглежда подмладена с десет години. Косата ѝ — доскоро дълга, прошарена и чорлава — сега представлява лъскава черна шапчица благодарение на стилистите от първокласния фризьорски салон, който Таня Робинсън ѝ препоръча. Холи махва на собственика на приуса, който седи на една маса, недалеч от игрищата на Малката лига.
Джером слиза от мерцедеса и изважда кошница за пикник от багажника.
— Майко мила, Холи! — възкликва той. — С какво толкова си я напълнила? Вечеря за Деня на благодарността ли?
— Исках да има достатъчно за всички.
— Нали знаеш, че той е на строга диета?
— Но ти не си — отговаря тя. — Организмът ти е млад, още растеш. Да не я изпуснеш — вътре сложих и бутилка шампанско.
Холи изважда опаковка „Никорет“ от джоба си и лапва една дъвка.
— Как върви отказването? — пита я Джером, докато слизат по хълма.
— Отбелязвам напредък. Но хипнозата ми помага много повече от дъвката.
— Ами ако хипнотизаторът ти каже, че си пиле, и те накара да обиколиш кабинета му, кудкудякайки?
— Първо, терапевтът ми е жена. Второ, тя няма да направи подобно нещо.
— Откъде знаеш? Нали ще си хипнотизирана.
— Голям идиот си, Джером. Само на идиот би му хрумнало да вземе автобуса с всичкото това ядене.
— Указът ни дава право да се возим безплатно с градския транспорт. Гот е да минаваш тънко.
Ходжис, който не се е преобличал от сутринта и още е с костюм (само вратовръзката е прибрана в джоба му), бавно тръгва да ги посрещне. Не усеща пейсмейкъра, който поставиха в гърдите му — казаха му, че сега ги произвеждат съвсем миниатюрни, — но знае, че е там, вътре, и тиктака. Понякога се опитва да си го представи и въображението му винаги рисува умалено копие на джаджата на Хартсфийлд. Но неговата е предназначена да предотвратява взрив, не да взривява.
— Деца — поздравява ги той. Холи не е дете, но е по-млада от него с близо две десетилетки, така че обръщението е донякъде оправдано. Пресяга се за кошницата, но Джером я дръпва.
— Не-е! Аз ще я нося. Сърцето ти.
— Нищо му няма на сърцето ми — възразява Ходжис и според последните му изследвания това е вярно, но той все още не смее да повярва. Вероятно никой, който е прекарал инфаркт, не би повярвал лесно.
— Освен това изглеждаш добре — казва Джером.
— Да — съгласява се Холи. — Слава Богу, че си купи нови дрехи. В старите приличаше на плашило. Колко килограма свали?
— Петнайсет — похвалва се Ходжис и мисълта „Защо Джейни не може да ме види сега“ го пробожда в електронностимулираното сърце.
— Край вече на „Борци с килограмите“ — усмихва се Джером. — Холс е донесла шампанско. Искам да науча имаме ли повод за почерпка. Как мина сутринта?
— Окръжният прокурор няма да образува досъдебно производство. Всички обвинения бяха свалени. Били Ходжис е волен като птичка.
Холи се хвърля да го прегръща. Той също я прегръща и я целува по бузата. Късата прическа отваря лицето на Холи — за пръв път от детските ѝ години, въпреки че мъжът не го знае, — и проличава приликата ѝ с Джейни. Става му хем приятно, хем мъчно.
Джером чувства, че е идеалният момент Тайрон Зевзека да се прояви:
— Мастър Ходжис, вий най-сетничка сти свубоден! Свубоден! Велики Божей, вий сти свубоден!