Спира за малко, за да се порадва на късното утро и на яркото слънце, под което сенките са някак неумолими, и се заглежда в естакадата на около пресечка от „Демазио“. Пространството под нея отдавна се е превърнало в сборище за разни банди и макар че сега е пусто (по обедно време младите обитатели на Лоутаун тъкмо са се излюпили от леглата и закусват), Ходжис знае, че ако отиде там, ще усети противната миризма на евтино вино, уиски и на повръщано и ще гази по парчета от счупени бутилки. Канавката встрани сигурно е пълна с кафяви аптекарски шишенца…
Вече не го засяга. Освен това в мрака под естакадата няма никого, а и Пийт го чака. Влиза в заведението и е поласкан от вниманието на Илейн, която приветливо му се усмихва и го поздравява по име, въпреки че не е идвал тук няколко месеца. Дори може би година. Разбира се, Пийт вече седи в едно сепаре — нищо чудно да е „опреснил паметта ѝ“, както се изразяват адвокатите.
Той ѝ махва и докато стигне до сепарето, бившият му партньор вече е станал и разперва ръце, за да го прегърне. След мечешката прегръдка двамата взаимно се потупват по гърбовете, спазвайки протоколния брой потупвания, и Пийт отбелязва, че старият му приятел изглежда чудесно.
— Чувал си за трите възрасти, нали? — подхвърля Ходжис.
Онзи поклаща глава и се ухилва.
— Младост, средна възраст и „изглеждаш страхотно“.
Пийт гръмко се засмива и пита дали Ходжис знае какво казва блондинката, когато отваря кутия с мюсли. След като получава отрицателен отговор, глуповато се ококорва и възкликва с тънко гласче:
— Ох, какви симпатични семенца за понички!
Ходжис също се засмива гръмогласно, както се очаква от него (въпреки че тъкмо този виц за блондинка не му се струва кой знае колко находчив), и след като приключват с любезностите, двамата се настаняват в сепарето. Веднага довтасва сервитьор (в „Демазио“ няма келнерки, клиентите се обслужват от възрастни мъже с бели престилки, завързани не на кръста, а на хилавите им гърди) и Пийт поръчва кана бира. „Бъд Лайт“, а не „Айвъри Спешъл“. След като им я донасят, налива на двамата и вдига чашата си:
— Наздраве за теб, Били, и за живота след приключване на трудовата кариера.
— Благодаря.
Чукат се и отпиват. Пийт пита какво прави Али, Ходжис го разпитва за сина му и за дъщеря му. Мимоходом споменават съпругите си — и двете бивши (сякаш да докажат един на друг и на себе си, че не се страхуват да говорят за тях), после ги елиминират от разговора. Поръчват си обяд и докато им го донесат, приключват обсъждането на двете внучета на Ходжис и на играта на „Индианците“ от Кливланд. Пийт си е избрал равиоли, Ходжис — спагети с чеснов сос — ястието, което винаги си поръчва тук.
След като омитат половината от порциите си (които са истински калорийни бомби), Хънтли изважда от вътрешния джоб на костюма си сгънат лист хартия и тържествено го слага до чинията на бившия си партньор.
— Това пък какво е? — пита Ходжис.
— Доказателство, че както обикновено интуицията ми действа безотказно. С теб не сме се виждали след кошмарната прощална вечер в „Рейнтрий“ (впрочем след онзи купон махмурлукът ме държа цели три дни) и сме се чували по телефона най-много два пъти, нали така? После изневиделица ме каниш на обяд. Изненадан ли съм? Не. Надушвам ли скрит мотив? Да. Е, да видим дали съм прав.
Ходжис свива рамене:
— Ами, не отричам, че съм любопитен. Въпреки поговорката, че който много знае, бързо остарява.
Посяга към сгънатия лист, обаче Пийт затиска с длан хартията:
— Чакай, чакай! Искам устно потвърждение. Не ми хитрей, Кърмит.
Ходжис въздиша и изброява на пръсти четири неща. Едва след това Хънтли побутва към него бележката. Бил я разгъва и прочита на глас:
— 1. Дейвис 2. Изнасилвач в парка 3. Заложни къщи 4. Убиеца с мерцедеса. — Преструва се на объркан и смутен и мърмори: — Хвана ме натясно, шерифе. Не се обяснявай, ако нямаш желание.
Пиийт казва (този път съвсем сериозно):
— Щях да съм безкрайно разочарован, ако след пенсионирането си престанал да се интересуваш от заплетени случаи. Право да ти кажа, малко се безпокоях за теб.
— Не искам да си пъхам носа във вашата работа — промърморва Ходжис и се постресва от умението си да изрича опашати лъжи.