— Да, спомням си я — казва Ходжис.
— Съобщи ми, че напуска, почти веднага след преместването ми от Лос Анджелис. Била вече на шейсет и четири и щяло да ѝ бъде трудно, дори невъзможно, да се грижи за пациент с такава тежка инвалидност. Не отстъпи дори когато ѝ предложих помощник, даже двама. Мисля, че беше ужасена от публичността, която семейството доби след касапницата пред Общинския център, но ако беше само това, може би щеше да остане.
— Самоубийството на сестра ти е преляло чашата, така ли?
— Да, сигурна съм. Не че бяха кой знае колко близки с Оли, но се разбираха и имаха съгласие относно грижите за мама. Сега „Слънчев кът“ е най-доброто място за нея и тя е доволна, че е там. Поне през дните, в които е с ясна мисъл. Аз също съм доволна. Там лекарите я обезболяват по-добре отколкото вкъщи.
— Ако отида да поговоря с нея…
— Може да си спомни нещо, но може и да не успее. — Тя отмества поглед от езерото и поглежда Ходжис в очите. — Ще приемеш ли работата, която ти предлагам? Проверих в интернет как вървят тарифите за наемане на частен детектив и съм готова да ти дам повече. Пет хиляди долара на седмица плюс разходите. Договор за минимум осем седмици.
„Четирийсет бона за осем седмици! — удивено си мисли Ходжис. — В крайна сметка какво му е лошото да си Филип Марлоу?“ Представя си се в неугледна двустайна кантора на третия етаж в мизерна сграда. Ще си наеме сексапилна секретарка на име Лола или Велма — разбира се, блондинка, цапната в устата. В дъждовни дни ще ходи с шлифер и с кафява мека шапка, килната над едната вежда.
Глупости. Друго го привлича: че няма да седи на креслото, да гледа тъпи телевизионни състезания и да се тъпче с боклуци. Освен това му е приятно да е с костюм. И още нещо. Като си тръгна от полицията, остави недовършени разследвания. Пийт вече е разнищил въоръжения обир в заложната къща; изглежда, с Изабел скоро ще арестуват Доналд Дейвис, негодника, който уби жена си и след това чаровно се усмихваше от телевизионния екран. Браво на Пийт и Изи, но нито Дейвис, нито обирджията в заложната къща са големият удар.
„Плюс това Мистър Мерцедес не трябваше да се бъзика с мен. Нито с госпожа Трилони. Трябваше да я остави на мира.“
— Бил? — Джейни щраква с пръсти като хипнотизатор, който изважда от транс обекта си. — Къде забягна, Бил?
Той тръсва глава и я заглежда — жена, прехвърлила четирийсетте, която не се страхува да я гледат на ярка светлина.
— Ако се съглася, ще ме наемеш като консултант по сигурността.
— Като момчетата от Охранителна служба „Бдителност“ в Шугър Хайтс ли? — развеселено пита тя.
— Не. Те са регистрирани като фирма и имат застраховки. Аз нямам. — „Не ми се е налагало“ — добавя мислено. — Ще бъда частен охранител като тези в нощните клубове. Боя се, че няма как да запишеш заплащането ми като разход в данъчната си декларация.
Тя широко се усмихва и отново присмехулно сбръчква нос. Очарователна гледка според Ходжис.
— Пука ми. Ако си забравил, аз съм въшлива с пари.
— Искам да си наясно, Джейни. Нямам лиценз за частен детектив, което не ми пречи да задавам въпроси на хората, но не се знае доколко ще съм ефективен в разследването без полицейска значка или карта на частен следовател. Все едно да пуснеш слепец да се разхожда из града без куче водач.
— Но, разбира се, имаш много връзки в полицията.
— Имам, но ако ги използвам, ще поставя и себе си, и бившите колеги в неудобно положение. — Вече го направи, като се опита да изкопчи информация от Пийт, но не би го споделил с нея след толкова кратко познанство. — Отново взема двата листа хартия и продължава: — Ако се съглася това писмо да остане между нас, могат да ме обвинят в укриване на доказателства. Така е по закон. — Това, че вече е спестил на колегите си информация за друго подобно писмо, е още нещо, което не е необходимо да сподели с нея. — Укриването на доказателства е углавно престъпление.
Тя е поразена.
— О, Господи! Не ми беше хрумвало!
— От друга страна, надали криминалистите ще открият някакви улики по хартията. Няма нищо по-анонимно от писмо, пуснато в пощенска кутия на Марлборо Стрийт или на Лоубрайър Авеню. Спомням си как навремето беше възможно по буквите да се идентифицира пишещата машина, на която е било напечатано писмото. Е, ако успееш да я откриеш. Беше ключова улика, също като пръстов отпечатък.
— Но това не е печатано на машина.
— Не. Написано е на компютър и е разпечатано на лазерен принтер. Което означава, че не укривам твърде много информация.