Выбрать главу

1.

Ходжис взема кутийка с бира, излиза от кухнята, сяда на креслото и оставя на масичката кутийката близо до револвера трийсет и осемкалибров В&П „Смит&Уесън“. В&П означава „военнополицейски“. Ходжис машинално го потупва, както се потупва старо куче, грабва дистанционното и включва на Канал 7. Шоуто е започнало и публиката вече ръкопляска.

Той се сеща за модното увлечение — кратко и пагубно, — което беше обхванало града в края на осемдесетте. Май по-точната дума беше „заразило“, защото приличаше на кратка епидемия. През цялото лято трите местни вестника му отделяха специално внимание в обширни редакционни статии. Сега два от тях бяха фалирали, а третият береше душа.

Водещият, изтупан с шикозен костюм, излиза на сцената и махва на публиката. Ходжис гледа това предаване почти всеки делничен ден, откакто се е пенсионирал, и си мисли, че този човек е твърде умен за тази работа, която донякъде прилича на гмуркане без водолазен костюм в клоака. Май е човек, след чието самоубийство роднини и приятели ще споделят, че не са подозирали какво е душевното му състояние — последния път, когато го видели, бил толкова весел…

Ходжис отново машинално потупва револвера, модел „Виктори“8. Стар, но верен. Служебното му оръжие, 40-калибров пистолет „Глок“, който си беше купил със собствени средства (полицаите са длъжни сами да си купуват огнестрелните оръжия), сега е в сейфа в спалнята му. В безопасност на безопасно място. Изпразни го и го прибра там след церемонията по случай пенсионирането си и оттогава не го е поглеждал. Не го интересува. Револверът обаче му е скъп не само по сантиментални причини. Револверът никога не отказва.

Ето я и първата участничка, млада жена с къса синя рокля. Изглежда глуповата, обаче има страхотно тяло. Ходжис е сигурен, че под роклята се крие татуировка от онези, дето им викат „курвенски“, защото са точно над задника. Може би са две-три. Мъжете сред публиката започват да подсвиркват и да тропат с крака. Жените сдържано ръкопляскат. Някои забелват очи. Тази мацка е трепач, опасно е мъжът ти да я зяпа.

Мацката започва да се жалва: приятелят ѝ имал бебе от друга жена и непрекъснато киснел при тях. Още го обичала, обаче мразела…

Тук режисьорът пуска пегел, но Ходжис разчита думите по устните ѝ: „шибаната курва“. Публиката бурно я аплодира. Ходжис отпива от бирата си. Знае какво следва. Предаването е предсказуемо като сапунените опери, излъчвани в петък следобед. Водещият я оставя да бръщолеви още малко, после представя… ДРУГАТА ЖЕНА! И тя има убийствено тяло, плюс километри разкошна руса коса. На глезена ѝ има татуировка. Приближава се до съперницата си и казва:

— Разбирам какво ти е, но и аз го обичам.

Явно възнамерява да се обяснява надълго и нашироко, обаче стига само дотук, преди Мацката Трепач да я докопа. Зад кулисите някой удря камбана, сякаш дава началото на боксов мач. Според Ходжис предаването е тъкмо това, зрителите трябва да си получат наградата, иначе защо са в студиото? Няколко секунди двете хубавици взаимно се скубят и се дращят с нокти, после двама здравеняци с тениски с надпис „ОХРАНА“ ги разтървават. Жените закрещяват, изразявайки мнението си една за друга (повечето им думи са заглушени от режисьора), под благосклонния поглед на водещия, после Мацка Трепач №2 поема инициативата и удря толкова силна плесница на съперницата си, че главата на онази се отмята назад. Камбаната отново иззвънява. Двете падат на пода и без да ги е грижа за измачканите рокли, пак започват да се дращят, да се удрят и да се шамаросват. Публиката пощурява. Здравеняците от охраната за втори път ги разтървават, водещият застава помежду им и заговаря — уж ги успокоява, но всъщност ги нахъсва. Двете жени крещят колко обичат въпросния мъж, съскат и се плюят. Водещият обявява кратко прекъсване и на екрана се появява треторазредна актриса, рекламираща таблетки за отслабване. Ходжис отново посяга към кутийката с бира, знаейки, че няма да изпие и половината. Шантава работа — преди да се пенсионира, пиеше като смок. След като бракът му се разпадна заради запоите му, реши, че е станал алкохолик. Събра цялата си воля и се взе в ръце, обещавайки си, че ще пие колкото си иска, щом навърти четирийсет години стаж в полицията — доста смело обещание, като се има предвид, че петдесет процента от градските ченгета се пенсионираха на двайсет и петата година, а седемдесет — на трийсетата. Само че след четирийсет години служба алкохолът вече не го влечеше. Няколко пъти се напи насила, за да провери дали още може — за можене можеше, но се оказа, че не се чувства по-добре, отколкото като е трезвен. Всъщност му ставаше по-кофти.

вернуться

8

Моделът е наречен така заради буквата V (Първата от victory — победа), ознаменуваща победата над страните от Оста през Втората световна война. — Б. пр.