— Всяко излизане от къщи ѝ е причинявало стрес, но ето че се е омъжила, и то за богаташ.
— Всъщност се омъжи за преждевременно оплешивял чиновник в инвестиционната компания, в която работеше. Кент Трилони. Смотан очилатко — казвам го със симпатия. Кент беше много свестен и влюбен във видеоигрите. Започна да инвестира в някои от компаниите, които ги произвеждаха, и инвестициите му донесоха печалба. Майка ми твърдеше, че е истински факир, според баща ми беше само късметлия, но всъщност не беше нито едното, нито другото. Човекът си разбираше от работата, а пък ако не знаеше нещо, си правеше труда да го научи. Беше се замогнал доста още като се ожениха към края на седемдесетте, а след това откри „Майкрософт“! — Отмята глава и се засмива толкова гръмогласно, че Ходжис се сепва. — Извинявай. Просто си помислих каква ирония е това според американските представи. Аз бях хубава, общителна, вписвах се в средата. Ако бях участвала в някой от конкурсите за красота, които наричам „изложби на плът за мъже“ (ако искаш да знаеш, но сигурно не искаш), от раз щяха да ме обявят за „Кралицата на симпатягите“. Имах сума приятелки, приятели, гаджета, контакти, търсеха ме, канеха ме да излизам. В последния клас на Католическата гимназия отговарях за интегрирането на първокурсниците и се справях великолепно, колкото и самомнително да ти звучи. Сестра ми също беше красива, но и невротичка. С натрапчиви идеи, страхове, нервни тикове и мании. Ако беше участвала в конкурс за красота, щеше да си изповръща банския костюм.
Джейни отново се разсмива, но една сълза се търкулва по страната ѝ и тя я избърсва с опакото на дланта си.
— Каква ирония, нали? „Кралицата на симпатягите“ се насади на смъркащ кокаин кретен, а „Кралицата на невротиците“ хвана свястното момче — съпруга, който печели добре и не изневерява на жена си. Схващаш ли?
— Да — отвръща Ходжис. — Схващам.
— Оливия Уортън и Кент Трилони. На връзката им беше писано да оцелее колкото на родено в шестия месец бебе. Той сто пъти я кани да излязат, тя сто пъти отказва. Най-сетне се съгласи да отидат на вечеря, по думите ѝ — за да спре да ѝ досажда. Когато стигнали до ресторанта, се парализирала от притеснение. Не могла да слезе от колата. Треперела като лист. Някои момчета биха се отказали веднага, но не и Кент. Закарал я на гишето за автомобили в „Макдоналдс“ и поръчал от готовите менюта. Хапнали на паркинга. Мисля, че и след това го правеха често. Ходеха и на кино, но Оли държеше да е до пътеката. Казваше, че като е по-навътре, се задушава.
— Жена с много екстри.
— Години наред нашите се опитваха да я заведат на психиатър и се провалиха, но пък Кент успя. Лекарят ѝ предписа лекарства и тя се пооправи. На сватбата си пак получи поредната от прословутите си панически атаки — аз държах воала ѝ, докато повръщаше в тоалетната на църквата, — но все пак издържа до края на церемонията. — Джейни тъжно се усмихва и добавя: — Беше красива булка.
Ходжис мълчаливо я слуша, запленен от възможността да зърне за момент Оливия Трилони, преди да стане „Мадоната с деколтета лодка“.
— След като се задоми, с нея се отчуждихме. Понякога се случва със сестрите. Виждахме се най-много пет-шест пъти годишно, докато татко беше жив.
— На Деня на благодарността, на Коледа и на Четвърти юли ли?
— Горе-долу. Забелязвах, че някои от проблемите ѝ пак се проявяват, а след смъртта на Кент — погуби го инфаркт — всичките ѝ мании се завърнаха с пълна сила. Отслабна много, отново започна да си купува ужасните дрехи, които носеше в гимназията и докато работеше като секретарка. Виждах ги, когато навестявах двете с мама и когато разговаряхме по скайп.
Той кимва:
— О, много модерно! Един приятел отдавна се опитва да ме зариби да си инсталирам скайп.
Тя го поглежда с усмивка.
— Ти си от старата школа, нали? Ама напълно. — Усмивката ѝ помръква. — За последен път видях Оли през май миналата година, скоро след онзи случай… — Джейни спира и търси подходяща дума, с която да го определи. — След касапницата пред Общинския център. Беше в ужасно състояние. Каза, че полицаите я преследват и я тормозят. Вярно ли е?
— Не, но тя мислеше така. Истината е, че я разпитвахме няколко пъти, защото упорито твърдеше, че е заключила мерцедеса. Версията ѝ ни затрудняваше, тъй като ключалката не беше разбита и двигателят не е бил запален чрез кабелите. Накрая решихме… — Ходжис млъква, защото се сеща за шишкавия брачен консултант, който се явява на екрана в четири следобед всеки делничен ден. Психологът, който се опитва да пробие защитната стена на отрицанието.