— И накрая решихте… — подканя го тя.
— Решихме, че за нея е непосилно да приеме действителността. Как мислиш, бяхме ли на прав път?
— Да. — Джейни посочва писмото. — Предполагаш, че накрая си е признала на онзи изрод? Разговаряли са в сайта „Под синия чадър на Деби“ и затова е изгълтала хапчетата на мама.
— Няма как да бъдем сигурни — отвръща Ходжис, но му се струва вероятно.
— Беше спряла антидепресантите. — Джейни отново се взира в езерото. — Сигурна съм, макар и да отрече, когато я попитах. Мразеше ги, казваше, че замъгляват мисълта ѝ. Вземаше ги заради Кент. Когато той почина, продължи да ги пие заради майка, но след случая в Общинския център… — Поклаща глава и тежко въздъхва. — Успях ли да ти обясня душевното ѝ състояние, Бил? Мога да разказвам още много, ако искаш.
— Мисля, че схванах картината.
Тя озадачено поклаща глава:
— Като че ли този тип я е познавал.
Ходжис не продумва, но му се струва очевидно — най-вече заради сравнението с другото писмо: да, познавал я е. Някак си я е познавал.
— Каза, че сестра ти е страдала от натраплива невроза. Дотам, че да се върне от средата на пътя, за да провери дали не е оставила фурната включена.
— Да.
— Мислиш ли, че е вероятно човек като нея да забрави ключа на таблото на колата?
Джейни се замисля и дълго време не продумва. Накрая отговаря:
— Всъщност не.
Ходжис е на същото мнение. Винаги има първи път разбира се, обаче… двамата с Пийт обсъдиха ли случая от тази гледна точка? Не е сигурен, но предполага, че са го направили. Само че не са имали представа за дълбочината на психичните проблеми на госпожа Т., нали?
— Опита ли се да се свържеш с него в този сайт? „Под синия чадър на Деби“? Чрез потребителското име, което ѝ е дал?
Тя го гледа изумено и възкликва:
— И през ум не ми е минавало! А и да беше, надали щях да се осмеля… от страх от това, което може да открия. Именно затова ти си детективът, а аз съм само твоя клиентка. Ще пробваш ли със сайта?
— Не знам какво ще пробвам. Ще си помисля и ще се консултирам с човек, който разбира от компютри повече от мен.
— Включи в сметката и хонорара му.
Ходжис кимва и си помисля, че каквото и да стане, поне Джером Робинсън ще извлече полза от цялата история. И защо не? Осем души изгубиха живота си в трагедията пред Общинския център, още трима бяха осакатени за цял живот, но така или иначе Джером трябва да учи в университет. Рано или късно на всяка улица изгрява слънце, както се казва в онази поговорка.
— И сега какво?
Ходжис взема писмото и става:
— Сега ще отскоча до най-близкия копирен център и ще се върна да ти оставя оригинала.
— Няма нужда. Ще го сканирам и ще ти го разпечатам, дай ми го. — Очите ѝ още са зачервени от сълзите, но въпреки това закачливо го поглежда и подхвърля: — Удобно е да имаш компютърен спец, нали? Ей-сега се връщам. Почерпи се с още една бисквита.
Ходжис се почерпва с три.
10.
Джейни се връща с копие от писмото, Ходжис го сгъва, пъхва го във вътрешния джоб на сакото си и промърморва:
— Ако имаш сейф, заключи оригинала в него.
— Имам в къщата в Шугър Хайтс. Там може ли?
Вероятно може, но идеята не му се нрави. В къщата непрекъснато има върволица от евентуални купувачи. Сигурно е глупаво да се тревожи, може би е прекалено мнителен, но…
— Имаш ли сейф в банка?
— Не, обаче мога да наема. Клиентка съм на „Банк ъф Америка“, имат клон на две преки от тук.
— По-добре е от Шугър Хайтс. — Той тръгва към вратата.
— Благодаря ти за всичко — казва тя и му подава двете си ръце, сякаш я е поканил на танц. — Не можеш да си представиш какво облекчение е за мен.
Хваща дланите ѝ, стиска ги леко и бързо ги пуска, макар че му се иска да ги задържи.
— Сетих се още нещо — казва. — Първо, майка ти. Посещаваш ли я често?
— Горе-долу през ден. Понякога ѝ нося храна от иранския ресторант, който харесваха с Оли — служителите в „Слънчев кът“ любезно я претоплят. Понякога — един-два филма на дивиди. Харесва старите класики, например с Фред Астер и Джинджър Роджърс. Винаги ѝ нося по нещо и тя винаги се радва да ме види. В добрите си периоди, когато е съвсем на себе си, наистина ме вижда, а в лошите не ме познава, нарича ме Оливия. Или Шарлот. Шарлот е леля ми. Имам и чичо.
— Следващия път, когато е в час, ми дай сигнал, за да я посетя.