Активната съставка в пестицида „Пор-мор“ е стрихнин. Брейди разучава в интернет симптомите за отравяне със стрихнин и с радост установява, че Одел доста ще се измъчи. Приблизително двайсет минути след приемането на отровата започват мускулни спазми в главата и врата. Устните се разтягат в гримаса (поне при хората; за кучетата той няма информация). Може да започне повръщане, но дотогава голяма част от отровното вещество е абсорбирано от организма и е твърде късно. Спазмите се превръщат в неконтролируеми конвулсии, докато тялото не се извие като дъга и не се вкочани. Понякога гръбнакът се пречупва. Жертвата се задушава и смъртта настъпва — навярно като облекчение.
Брейди умира от нетърпение.
„Поне няма да чакам много“ — казва си, изключва седемте компютъра и тръгва нагоре по стълбите. До седмица пакетът ще пристигне. Мисли си, че най-лесният начин да очисти кучето, ще е да сложи отровата в сочен, апетитен хамбургер. Всички кучета обичат хамбургери, а Брейди знае добре как точно ще сервира деликатеса на Одел.
Барбара Робинсън, сестричката на Джером, има приятелка на име Хилда. Двете момиченца често посещават „Зоуни Март“, минимаркета, който е на няколко пресечки от къщата на Робинсън. Твърдят, че ходят там заради замразения гроздов сироп, но истинската причина са срещите с приятелчетата им. Събират се на малкия паркинг от задната страна на магазина, накацват като синигерчета на ниската каменна ограда, кикотят се и си разменят десертчета и клюки. Брейди често ги вижда, като минава оттам с фургона „Хапни сладко“. Маха им с ръка за поздрав, те също му махват.
Всички обичат сладоледаджията.
Госпожа Робинсън разрешава на Барбара да отива до минимаркета един-два пъти в седмицата (около „Зоуни Март“ не се продават наркотици — нещо, което госпожата вероятно е проучила добре). Но разрешението е свързано с няколко условия, до които той лесно стига по дедукция: Барбара не бива да е сама, не бива да се бави повече от час и винаги трябва да взема Одел. В минимаркета не пускат кучета, затова момичето завързва каишката му за бравата на външната тоалетна и с Хилда влизат в магазина.
Тъкмо тогава Брейди ще мине с невзрачното си субару и ще подхвърли на Одел отровния хамбургер. Кучето е голямо, може да се мъчи двайсет и четири часа, преди да умре. „Дано!“ — мисли си той. Свойството на скръбта да се предава от човек на човек е чудесно формулирано във физичния закон за скачените съдове. Колкото повече страда Одел, толкова повече ще страдат чернокожата пикла и големият ѝ брат. Страданието на Джером ще се предаде на шишкавия ДВО, наречен още Кърмит Уилям Ходжис, и тогава на въпросния ДВО ще му просветне, че той е виновен за смъртта на кучето, че това е наказанието му за обидното, вбесяващо съобщение, което изпрати на Брейди. Когато Одел умре, шишкото ще разбере…
На път към стаята си на втория етаж, докато слуша как майка му похърква, той изведнъж се спира и се облещва, споходен от внезапно прозрение.
Смотаният пенсионер ще се сети.
Точно това е проблемът, нали? Всяко действие има последствия. Ето защо може да си мечтае да отрови сладоледа, който продава на децата, но всъщност не би го направил. Не и ако засега иска да остане незабелязан.
Ходжис още не е предал на приятелчетата си в полицията анонимното писмо. Отначало Брейди си мислеше, че Дебелака иска лично да се разправи с него, че ще се опита сам да издири Убиеца с мерцедеса, за да се окичи с още лаври, макар и пенсиониран. Но очевидно не е съвсем така. Защо му е на тлъстия ДВО да го издирва, след като го смята за изперкал ментърджия?
Брейди не може да си обясни как Ходжис може да го смята за самозванец, при положение че той, Брейди, споменава в писмото белината и мрежичката за коса — подробности от разследването, които не бяха съобщени на медиите. Но някак си е стигнал до това заключение. Ако Брейди отрови Одел, Ходжис ще извика други куки в подкрепление. На първо място бившия си партньор Хънтли.
Или дори по-лошо — вместо да тласне дъртофелника към самоубийство, ще придаде смисъл на живота му, което ще провали замисъла на изкусно съчиненото писмо. Не е честно! Да подлуди мръсницата Трилони и да я накара да изгълта хапчетата беше едно от най-големите удоволствия в живота му — много по-голямо (по причини, които не може и не иска да проумее), отколкото като размаза с мерцедеса онези нещастници. Иска пак да го изпита. Да накара главния разследващ да се гръмне — какъв триумф!
Спира насред стълбите и мозъкът му работи на пълни обороти.