— Мирише апетитно — казва тя. — Има ли за мен?
— Колкото искаш. Кафе?
— Да, налей ми. С много захар. — Мама сяда до масата и се зазяпва в телевизора на кухненския барплот. Апаратът не е включен, но тя се взира в екрана. Нищо чудно да си мисли, че работи. — Не си облякъл униформата си — подхвърля след малко; говори за синята риза с надпис „ДИСКАУНТ ЕЛЕКТРОНИКС“ на джоба. В гардероба му висят три. Глади си ги сам. Почистването с прахосмукачка, прането и гладенето не са включени в репертоара на маминка.
— Днес съм на работа чак в десет — казва Брейди и в същия момент, сякаш думите му са вълшебно заклинание, телефонът му започва да вибрира и да се плъзга по кухненския плот. Той го хваща секунда преди да падне на пода.
— Не отговаряй, муцинко. Все едно сме отишли да закусим навън.
Идеята е съблазнителна, но за Брейди е невъзможно да не отговори, както му е невъзможно да зареже обърканите си и вечно променящи се планове за някакъв велик терористичен акт. Поглежда екранчето и не се учудва, като вижда „ТОУНС“. Антъни „Тоунс“ Фробишър, великият главнокомандващ на клона на „Дискаунт Електроникс“ в търговския център „Бърч Хил“.
Натиска бутона за приемане на разговора и изстрелва:
— Днес съм на работа от десет, Тоунс.
— Знам, но трябва да отидеш на адрес. Моля те, много те моля. — Тоунс не може да принуди Брейди да поеме поръчката в извънработно време, затова го удря на молба. — Пък и става въпрос за госпожа Ролинс — знаеш, че дава щедри бакшиши.
Разбира се, че дава — госпожата живее в Шугър Хайтс. Техниците от „Киберпатрул“ често ходят на адреси в Шугър Хайтс и сред клиентите им — или по-точно сред клиентите на Брейди — беше покойната Оливия Трилони. Той посети два пъти дома ѝ, след като започнаха да разговарят в под „Синия чадър на Деби“. Мед му капеше на душата, като гледаше колко е отслабнала и как ѝ треперят ръцете. Освен това достъпът до компютъра ѝ му отвори куп нови възможности.
— Не знам, Тоунс… — промърморва, макар че ще отиде, и то не само защото госпожа Ролинс дава щедри бакшиши, а защото е голяма тръпка да мине покрай Лайлак Драйв 729 и да си мисли: „Аз съм причината за тази залостена врата. Инсталирах една програмка в компютъра ѝ и ѝ дадох финалния тласък.“
Компютрите са прекрасно изобретение.
— Слушай, Брейди, ако вземеш тази поръчка, ще те освободя от работа до края на деня, чу ли? Само ще върнеш колата и ще се размотаваш където си поискаш, докато дойде време да подкараш кретенското фургонче със сладолед.
— А къде е Фреди? Защо не отиде тя? — бъзика го Брейди. Ако Фреди беше на разположение, Тоунс щеше вече да я е изпратил.
— Обади се, че е болна. Дошъл ѝ мензисът и имала силни болки. Глупости на търкалета! Хич не ѝ се хващам на лъжите и тя го знае, но ако ѝ потърся отговорност, ще ме обвини в сексуален тормоз. Знае, че ми е ясна, тарикатка с тарикатка!
Маминка вижда усмивката му и също се усмихва. Протяга ръка и я завърта в красноречив жест: „Откъсни му топките, муцинко!“ Брейди се усмихва още по-широко. Мама може да е алкохоличка, да готви само веднъж-дваж седмично и да го изнервя до полуда, но понякога за нея той е отворена книга.
— Е, добре — съгласява се той. — Става ли да отида с моята кола?
— Знаеш, че нямам право да покрия разходите за бензина, ако използваш личния си автомобил. А и трябва да се придържаме към политиката на компанията, нали така? — подхвърля Брейди.
— Ами… да.
Шефовете на „Шин Лимитид“ — германската компания, под чиято шапка е „Дискаунт Електроникс“, — смятат, че фолксвагените на „Киберпатрул“ са добра реклама. Фреди Линклатър твърди, че човек трябва да е ненормален да повери повредения си компютър на техник, който кара зелен като сопол фолксваген костенурка, и по тази точка Брейди е съгласен с нея. Но явно градът е пълен с ненормалници, защото клиенти никога не липсват.
Малцина обаче дават щедри бакшиши като Пола Ролинс.
— Добре — казва Брейди, — но ще имаш да ме черпиш.
— Благодаря, приятел.
Брейди прекъсва връзката, без да си направи труда да каже: „Не си ми никакъв приятел. И двамата го знаем.“
3.
Пола Ролинс е закръглена блондинка, обитаваща голяма къща в стил псевдобарок на три пресечки от палата на покойната госпожа Т. Пола се шири сама във всичките шестнайсет стаи. Брейди не знае как се е докопала до разкошната къща, но предполага, че госпожата е втората или третата съпруга на някой богат дъртак, ударила десетката при развода. Дядката сигурно е бил толкова запленен от циците ѝ, че и през ум не му е минало да я накара да подпише предбрачен договор. Така или иначе това не го засяга. Важното е, че тя има достатъчно парички за бакшиши и че никога не се е опитала да му се пусне. Което е хубаво. Той не проявява интерес към закръглените форми на госпожа Ролинс.