Сега пише в същия стил — само си напомня да е кратък.
Откъде знам за мрежичката за коса и за белината ли, детектив Ходжис? ТЕЗИ ФАКТИ са неразгласени, защото не бяха споменати нито във вестниците, нито по телевизията. Казвате, че не сте глупак, но НА МЕН МИ СЕ СТРУВА, ЧЕ СТЕ ТЪП КАТО ГАЛОШ. Най-вероятно мозъкът Ви е прогнил от гледане на телевизия!
КАКВИ неразгласени данни?
ОЧАКВАМ ДА МИ ОТГОВОРИТЕ!
Преглежда написаното и прави една промяна: изтрива тиренцето в „най-вероятно“. Не му се вярва полицията да се заинтересува от неговата личност, но знае, че ако се случи, ще го накарат да напише нещо за сравнение. Почти му се приисква да се случи. Когато се вряза в тълпата с колата, беше с маска; сега, когато пише като Убиеца с мерцедеса, носи друга маска.
Натиска „ИЗПРАТИ“ и отваря историята на посещенията на Пола Ролинс в интернет. В един момент се спира и гледа удивено, защото забелязва, че често се повтаря сайт с име „Фрак и папийонка“. Фреди Линклатър го беше светнала веднъж, че там се предлагат компаньони. Изглежда, Пола Робинс има таен живот.
Но кой ли няма?
Нейна работа, не го засяга. Изтрива посещението си в „Синия чадър на Деби“, отваря служебното си куфарче с инструменти и вади каквото му падне: инсталационни дискове, модем (повреден, но тя няма да разбере), няколко флашки и трансформатор, който няма абсолютно нищо общо с поправка на компютри, но изглежда много техничарски. Изважда и един роман от Лий Чайлд и чете, докато след двайсет минути чува, че клиентката му се връща.
Госпожа Ролинс наднича в кабинета: романчето го няма, Брейди прибира в куфарчето извадените напосоки материали. Домакинята плахо се усмихва:
— Има ли надежда?
— Отначало изглеждаше отчайващо, но успях да установя проблема. Сензорът на тримера се беше скапал и това е прекъснало данусовата верига — казва дълбокомислено, дрънкайки измислени словосъчетания, които звучат технологично. — В подобни случаи компютърът не се включва — има защита, — иначе съществува опасност от изтриване на цялата информация. — Поглежда я мрачно и добавя: — Проклетата машинка може дори да се подпали. Случвало се е.
— О… Божичко… Исусе… Христе! — театрално възкликва тя и притиска длан до гърдите си. — Сигурен ли си, че вече е наред?
— Като нов е. Пробвайте го.
Включва компютъра и тактично извръща очи, докато госпожата въвежда тъпанарската си парола. Тя отваря няколко файла, обръща се към него и сияйно се усмихва:
— Брейди, ти си дар от Бога.
— И майка ми казваше така, докато не станах на възраст да ми продават бира.
Тя гръмко се разсмива, сякаш не е чувала по-забавна шега. Брейди също се засмива, защото изведнъж си представя как госпожата лежи по гръб, той притиска с колене шията ѝ и забива в гърлото ѝ касапския нож, взет от кухнята.
Почти усеща как острието минава през мекия хрущял.
4.
Ходжис често влиза в сайта „Синия чадър“ и затова прочита съобщението на Убиеца с мерцедеса само минути след като Брейди е натиснал клавиша „ИЗПРАТИ“.
Усмихва се широко, бръчките му се заглаждат и лицето му става почти красиво. Отношенията им са вече установени официално: Ходжис е рибарят, Мистър Мерцедес е рибата. Но е хитра и лукава риба, която може рязко да се дръпне и да скъса кордата. Трябва да навива макарата бавно и внимателно да притегли улова към лодката. Ако успее да го направи, ако е търпелив, рано или късно Мистър Мерцедес ще се съгласи на среща. Сигурен е.
„Защото ако не може да ме накара да си тегля куршума, му остава само една възможност — да ме убие.“
Мистър Мерцедес ще постъпи умно, ако изчезне и прекъсне следата. Само че няма да го направи. Защото е нахъсан и озлобен. Обаче има и друго, много по-важно. Дали Мистър Мерцедес си дава сметка колко е побъркан? И осъзнава ли, че в съобщението му има късче безценна информация?
Най вероятно мозъкът Ви е прогнил от гледане на телевизия.
До тази сутрин Ходжис само подозираше, че Мистър Мерцедес наблюдава къщата му; сега обаче вече знае. Негодникът е стоял на улицата, и то неведнъж.
Грабва бележника си и нахвърля няколко отговора на полученото съобщение. Много внимава, защото онзи е захапал кукичката. Болката подлудява мръсника, макар още да не знае какво се случва. Ходжис трябва да рискува — да дръпне въдицата така, че кукичката да се забие още по-дълбоко, въпреки опасността влакното да се скъса. Какво да…
Спомня си нещо, което Пийт Хънтли подхвърли по време на обяда, и отговорът идва. Пише в бележника си, преработва и изглажда. Накрая прочита завършеното съобщение и решава, че става. Кратко е и гадно. „Пропуснал си нещо, нещастнико. Нещо, което самозван извършител няма как да знае.“ Всъщност и действителният извършител не би могъл да го знае… освен ако Мистър Мерцедес не е прегледал щателно всеки сантиметър от оръдието на убийството, преди да седне зад волана, което надали е направил.