Някой пак удря камбаната и двете мацки се нахвърлят върху кльощавия любовчия с шантавата вратовръзка, лакираните им нокти проблясват, дългите им коси се развяват. Ходжис отново посяга към оръжието, но преди да го докосне, чува как се отваря капакът на кутията на външната врата и как нещо тупва в антрето. Във времената на имейла и на Фейсбук нищо важно не пристига по пощата, но той все пак отива да вземе пратката. Ще я прегледа, а револверът ще почака.
2.
Ходжис отново сяда на креслото, слага на скута си малкия пакет и пак поглежда към екрана: водещият се сбогува и съобщава на обитателите на Ти Ви Ленд, че утре ще гостуват джуджета. Не пояснява дали са джуджета по ръст или по ум. До креслото стоят две малки пластмасови кошчета, едното е за бутилки и кутийки от напитки, които се връщат в магазина, другото — за смет. Той хвърля във второто рекламна листовка от „Уолмарт“, уведомяваща за „ШЕМЕТНО НАМАЛЕНИЕ НА ЦЕНИТЕ“, формуляр за застраховка за погребение, адресиран до „нашия скъп съсед“, съобщение, че през седмицата само в „Дискаунт Електроникс“ всички дивидита ще се продават с петдесет процента намаление, петиция с размерите на пощенска картичка, призоваваща го да „гласува по съвест“ за някакъв кандидат за общински съветник. Ходжис поглежда снимката на претендента и си мисли, че човекът е като двойник на зъболекаря Оберлин, от когото той адски се страхуваше като малък. Отделя настрани листовката от супермаркет „Албъртсонс“, за да изреже талоните за намаления. На скута му остава нещо в голям пощенски плик (сигурно е писмо, ако се съди по дебелината), адресиран до детектив К. Уилям Ходжис (ДВО), Харпър Роуд 63. В горния ляв ъгъл, където трябва да са името и адресът на изпращача, има емотиконче Усмивко — второто за деня.
Само че не е намигващият Усмивко от каталога с намаленията на „Уолмарт“, а друг — озъбен и с черни очила. Смътен, неприятен спомен изниква в паметта на Ходжис. „Не — казва си. — Недей!“ Въпреки това отваря плика толкова бързо и небрежно, че го разкъсва и отвътре изпадат четири напечатани страници — всъщност текстът не е напечатан на пишеща машина, а е написан на компютър с шрифт, наподобяващ машинопис. Писмото започва така:
Драги детектив Ходжис…
Той посяга слепешката, събаря на пода каталога на „Албъртсонс“, машинално прокарва пръсти по револвера и грабва дистанционното за телевизора. Натиска бутона за изключване, прекъсвайки гневната тирада на безмилостната съдийка, и зачита писмото.
3.
Драги детектив Ходжис,
Дано не възразявате да Ви наричам така, въпреки че от 6 месеца вече не сте на служба. Мисля, че щом некомпетентните съдии, продажните политици и тъпите военни командири след пенсионирането имат право да си запазят титлите, същото трябва да важи за най-награждаваните полицаи в историята на този град. Ето защо ще се обръщам към Вас с „детектив Ходжис“!
Сър (още една титла, която сте заслужили, защото сте истински Рицар на Значката и Пистолета), пиша Ви поради много причини, но в началото искам да Ви поздравя за годините, през които вярно служихте на града: общо 40, от които 27 като детектив. Гледах церемонията по пенсионирането ви (по Обществен канал 2, пренебрегван от много зрители) и знам, че на другата вечер в хотел „Рейнтрий“ до летището е имало банкет по този повод. Обзалагам се, че тъкмо това е била истинската церемония по оттеглянето Ви от служба!
Разбира се, никога не съм бил на такъв купон, обаче често гледам телевизионни сериали за ченгета и макар повечето да създават невярна представа за „служителите на реда и закона“, в няколко има кадри, показващи „пенсионни“ празненства („Нюйоркски детективи“, „Отдел «Убийства»“, „Подслушването“ и т.н., и т.н.), затова ми се иска да вярвам, че те отразяват ПРАВДИВО начина, по който Рицарите на Значката и Пистолета се сбогуват със свой съратник. Мисля, че нещата се случват точно така, защото съм попадал на подобни сцени най-малко в два романа на Джоузеф Уомбо и те са почти същите като в сериалите. Писателят сто на сто има право, защото и той като Вас е ДВО — детектив в оставка. Представям си балони, окачени на тавана, пиперливи мъжки разговори и много спомени за миналото и за предишни случаи. Вероятно гърми весела музика, може би са поканени една-две похотливо кълчещи се стриптийзьорки. Предполагам, че се произнасят речи, които са много по-забавни и по-искрени от словата на официалната церемония. Как се справям дотук?