— Заболя ме — прошепва почти учудено.
Брейди се ядосва на себе си. Вярно, че го цапна здраво, чак сълзи му излязоха, което значи, че не лъже, яко го е заболяло. А това пък значи, че Главанакът и по-малкият галфон ще го запомнят. Би могъл да му се извини, даже да даде на двамата безплатни сладоледи, за да покаже, че е искрен, но тогава ще запомнят жеста му. Незначителна подробност, но незначителните подробности се трупат и може да му създадат голям проблем.
— Съжалявам — казва съвсем искрено. — Пошегувах се, синко.
Главанакът му показва среден пръст. По-малкият галфон също вирва своя в знак на солидарност. После влизат в магазина за комикси, където — Брейди знае от собствен опит — след пет минути ровене из книжките продавачът ще ги подкани или да купят нещо, или да се махат.
Ще го запомнят. Главанакът може дори да каже на родителите си, а те да подадат оплакване във фабриката на Лоуб. Не е много вероятно, но не е невъзможно. И по чия вина се случи това, че Брейди удари силно онзи по шията, вместо само да го перне леко, както възнамеряваше? Случи се, защото бившето ченге го извади от равновесие. Кара го да прави грешки и това никак не му харесва.
Включва двигателя на фургончето. Звънчетата подемат металическата си мелодия и от високоговорителя се лее песен. Брейди завива наляво по Хановер Стрийт и продължава обиколката си, продава фунийки сладолед и сладоледени десерти, посипва със захар следобеда и стриктно спазва ограничението на скоростта.
9.
Макар че след седем вечерта на Лейк Авеню можеш да паркираш лесно (факт, известен на Оливия Трилони), в пет следобед, когато Ходжис и Джейни Патерсън се връщат от „Слънчев кът“, местата за паркиране са твърде малко. Той забелязва едно три-четири сгради по-надолу и колкото и да е тясно (задната кола е завзела малко територия), бързо и сръчно успява да паркира тойотата.
— Впечатлена съм! — възкликва Джейни. — Аз никога не бих могла. На теста по кормуване изпитващият два пъти ме скъса на успоредно паркиране.
— Паднал ти се е педант.
Тя се усмихва.
— На третото явяване отидох с минижуп и фокусът стана.
Ходжис си помисля колко му се иска да я види с минижуп — колкото по-мини, толкова по-добре.
— Няма фокус — отбелязва. — Ако влезеш под четирийсет и пет градусов ъгъл спрямо бордюра, няма как да сбъркаш. Освен ако колата ти не е прекалено голяма. Тойотата е идеална за градско паркиране. Не е като… — Той млъква.
— Не е като мерцедеса — довършва изречението му тя. — Бил, качи се за едно кафе. Ще пусна монети в паркинг-автомата.
— Аз ще пусна. Ще го захраня максимално, защото имаме много да говорим.
— Научи нещо от майка ми, нали? Затова беше толкова мълчалив по пътя.
— Да, научих и ще ти докладвам, но първо трябва да се разберем по друг въпрос. — Той я гледа право в очите и усещането е приятно. Боже, как би искал да е по-млад с петнайсет години. Или поне с десет. — Искам да сме съвсем наясно. Май си останала с впечатлението, че дойдох при теб да търся работа, а не е така.
— Грешиш. Мисля, че дойде, защото изпитваш чувство за вина от случилото се със сестра ми. Аз само те използвах. Но не съжалявам. Беше благ с майка ми. Внимателен. Много… много мил.
Лицето ѝ е близо, очите ѝ са широко разтворени и още по-наситеносини на светлината на късния следобед. Тя разтваря устни, сякаш че ще каже още нещо, но Ходжис не ѝ дава възможност. Целува я, преди да осъзнае колко глупаво постъпва, колко неразумно, и се изненадва, когато тя също го целува, като дори поставя длан на тила му, за да се притиснат по-силно един към друг. Целувката продължава не повече от пет секунди, но на Ходжис, който отдавна не е имал подобно изживяване, му се струва, че е много по-дълго.
Джейни се отдръпва и прокарва пръсти през косата му:
— Цял следобед исках да го направя. А сега заповядай вкъщи. Ще направя кафе и ще ми разкажеш всичко.
Само че разказът му се забавя доста, а до кафе не се стига.
10.
В асансьора Ходжис отново я целува. Този път тя притиска тила му с двете си ръце, а неговата длан се плъзва надолу по гърба ѝ към белите ѝ панталони, прилепнали към задните ѝ части. Усеща допира на твърде обемистия си корем в стегнатото ѝ тяло и си мисли, че сигурно туловището му я отвращава, но когато вратата на асансьора се отваря, бузите ѝ са поруменели, очите ѝ искрят и усмивката ѝ разкрива низ от малки, бели зъби. Хваща го за ръка и го повлича по късия коридор от асансьора към вратата на апартамента: