Разходката му по алеята на спомените започва от Лейк Авеню веднага след ярко осветената централна част, където госпожа Трилони винаги паркираше мерцедеса си в четвъртък вечер, и продължава по Марлборо Стрийт до Общинския център. Днес обаче той не стига по-далеч от сградата на Лейк Авеню. Набива спирачки толкова внезапно, че една кола отзад почти се блъска в него. Шофьорът надува клаксона продължително и възмутено, но Брейди не му обръща внимание — все едно че чува сирена за мъгла от другия бряг на езерото.
Докато го заобикаля, шофьорът смъква стъклото и крещи с пълно гърло „Задник!“. Брейди не обръща внимание и на това.
В града вероятно има хиляди тойоти „Корола“ и стотици сини тойоти „Корола“, но колко са сините тойоти „Корола“, които имат на бронята си стикер с надпис „ПОДКРЕПЕТЕ МЕСТНАТА ПОЛИЦИЯ“? Брейди е убеден, че има една-единствена такава — и какво, по дяволите, търси шишкавият ДВО в апартамента на майката на Оливия Трилони? Какво прави при сестра ѝ, която сега живее тук?
Отговорът изглежда очевиден: Ходжис (ДВО) е тръгнал на лов.
Брейди губи интерес към повторно преживяване на миналогодишния триумф. Прави забранен (и в пълен разрез с обичайното си поведение) обратен завой и потегля към Норт Сайд. В главата му се върти само една мисъл, която светва и угасва като неонов надпис:
„Ах, ти, мръснико! Ти, мръснико! Ти, мръснико!“
Нещата не вървят по неговия план. Положението се изплъзва от контрола му. Лошо. Много лошо.
Трябва да предприеме нещо.
12.
Звездите започват да изгряват над езерото, докато Ходжис и Джейни Патерсън седят до кухненската маса, похапват китайската храна, поръчана за вкъщи, и пият чай. Джейни е с бял плюшен халат, Ходжис е по боксерки и тениска. След като се любиха (и тя задряма, свита на кълбо в средата на леглото), той отиде в банята, качи се на кантарчето и с радост установи, че е свалил два килограма от последния път, когато се беше теглил. „И това е нещо като за начало“ — каза си.
— Защо с мен? — пита, докато вечерят. — Не ме разбирай погрешно, чувствам се невероятен късметлия, дори богопомазан, но съм шишко на шейсет и две години.
Тя отпива от чая и промърморва:
— Ами, чакай да помислим. Ако бяхме герои от някое старо криминале — от онези, които с Оли гледахме по телевизията като деца, — аз щях да съм алчната лисичка, може би продавачка на цигари в кабаре, която се стреми да омагьоса закоравелия, циничен частен детектив с прекрасното си нежно тяло. Обаче не съм алчна за пари, тъй като наскоро наследих няколко милиона долара и прекрасното ми нежно тяло започва да се обезформя на няколко съществени места. Както може би си забелязал.
Не е. Но е забелязал, че тя не отговори на въпроса му. И мълчаливо чака.
— Не си ли доволен?
— Не.
Джейни забелва очи.
— Ще ми се да можех да ти отговоря с нещо по-любезно от „Вие, мъжете, сте глупаци“ или с по-елегантно от „Възбудих се и реших да се позабавлявам“, но не мога да измисля друго. И още нещо — почувствах привличане към теб. Минали са трийсет години, откакто бях свенлива дебютантка, и доста време, откакто за последно правих секс. На четирийсет и четири съм и ми е позволено да посегна към онова, което ме привлича. Невинаги го получавам, обаче имам право да посегна.
Той учудено се ококорва. Наистина ли е на четирийсет и четири?
Джейни се засмива:
— Този поглед е най-хубавият комплимент, който съм получавала от много, много време. И най-искреният. Тези ококорени очи! Затова ще си позволя да удължа удоволствието. Колко години ми даваше?
— Може би четирийсет. Най-много. Което ме поставя в категорията „ловец на млада плът“.
— Стига глупости! Ако ти беше милионерът, щеше да е съвсем нормално да имаш младо гадже. Всеки щеше да го приеме, дори да спиш с двайсет и пет годишна. — Замълчава за миг, после добавя: — Макар че в този случай наистина щеше да си ловец на млада плът. Според моето скромно мнение.
— И все пак…
— Стар си, но не и престарял, и наистина по-тежка категория, но не много тежка. Макар че можеш да станеш, ако продължаваш в същия дух. — Посочва с вилицата си към него. — Една жена може да си позволи такава искреност с мъж само ако след като са правили любов, го харесва достатъчно, за да вечеря с него. Казах ти, че не съм се любила с никого от две години, което е вярно, но знаеш ли кога за последно правих секс с мъж, когото харесвам?