— Като Декстър Морган от телевизионния сериал.
Ходжис знае за какво говори Джейни и отривисто поклаща глава. Не само защото сериалът е фантазьорска глупотевина.
— Декстър знае какво прави и защо. Нашият човек — не. Почти сигурно е, че е неженен. Не излиза с момичета. Има вероятност да е импотентен. Твърде е възможно още да живее в къщата на техните. Ако е така, вероятно е останал само с единия родител. Ако е с бащата, двамата са отчуждени, в хладни отношения — като кораби, които се разминават през нощта. Ако е с майката, може би играе ролята на сурогатен съпруг. — Ходжис вижда, че Джейни понечва да се намеси, и вдига ръка. — Не означава, че имат сексуална връзка.
— Може би, но ще ти кажа нещо, Бил. Да имаш сексуална връзка с някого не означава, че спиш с него. Понякога сексуалното е в контакта с очи; в дрехите, които обличаш, когато го очакваш да се появи; в жестовете — докосване, милувка, погалване, прегръдка. В този случай непременно има сексуален елемент. Виж какво ти пише — че е бил с кондом, когато е прегазил онези нещастници… — Тя потръпва.
— Деветдесет процента от писмото е само бял шум, но да, определено има сексуален елемент. Винаги има. Също и гняв, агресия, самота, чувство за непълноценност… но няма смисъл да ровим толкова надълбоко. Не е очертаване на профил, а анализ. Което е далеч над моята позиция в службата — когато изобщо имах някаква позиция.
— Добре…
— Сбъркан е! — отсича Ходжис. — И зъл. Прилича на ябълка, която отвън изглежда здрава, но като я разрежеш, виждаш, че отвътре е прогнила и червясала.
— Зъл — повтаря тя и въздиша, после казва още нещо, но сякаш говори на себе си: — Разбира се, че е. Изцеди живота от сестра ми като вампир.
— Възможно е работата му да изисква общуване с хора, защото според мен умее да очарова. Ако е така, не е добре платен. Не израства в службата, понеже не съумява да съчетава интелигентността си, която е над средната, с дисциплина. Действията му показват, че е импулсивен и обича да импровизира. Мелето пред Общинския център е идеален пример. Мисля, че по-отрано е хвърлил око на мерцедеса на сестра ти, но едва броени дни (може би дори броени часове) преди отварянето на трудовата борса му е хрумнало как да го използва. Но още се питам как го е отворил.
Млъква за момент и си помисля, че благодарение на Джером донякъде е разгадал половината мистерия: изглежда, резервният ключ е бил в жабката през цялото време.
— Мисля, че идеи за убийства се стрелкат в главата му с бързината, с която опитен играч размесва колода карти. Сигурно му е минавало през ума да взриви самолет, да подпали пожар, да стреля по училищен автобус, да пусне отрова във водоснабдителната система, може би дори да убие губернатора или президента.
— Божичко, Бил!
— В момента аз съм на мушката. За щастие. Защото така по-лесно ще го хвана. Добре е и поради още нещо.
— Което е?
— Предпочитам да мисли на дребно. Да хаби енергията си в битка срещу мен. Докато е обсебен от мен, няма да предприеме нещо ужасяващо като касапницата пред Общинския център, а може би дори още по-мащабно. Знаеш ли от какво ме побиват тръпки? Че вероятно вече има списък с потенциални мишени.
— Но нали в писмото казва, че не изпитва желание да повтори?
Ходжис широко се усмихва и лицето му сякаш грейва.
— Да, така казва. Знаеш ли по какво личи, когато такива като него лъжат? Устните им мърдат. Само че в нашия случай Мистър Мерцедес съчинява писма.
— Или общува с мишените си в „Синия чадър на Деби“. Както е правил и с Оли.
— Да.
— Ако приемем, че с нея е успял, защото беше психически лабилна… извинявай, Бил, но има ли основание да си мисли, че ще успее и с теб поради същата причина?