„Много добре — мисли си Ходжис. — Даже отлично.“
Проучванията ми показаха, че като детектив от местната полиция Вие сте разрешили буквално стотици случаи, много от които репортерите (наричани от прочутия бейзболист Тед Уилямс „Рицари на Клавиатурата“) определят като „знакови“. Залавяли сте убийци, крадци, подпалвачи и изнасилвачи. В статията (поместена в деня на церемонията по излизането Ви в оставка) Вашият дългогодишен партньор (детектив I степен Питър Хънтли) Ви описва като „съчетание между природно интелигентен човек и полицай, стриктно спазващ законите“.
Много мил комплимент!
Ако това е вярно (според мен е), вече сте се досетили, че съм сред малцината, които не сте заловили. Всъщност аз съм онзи, когото журналистите наричат:
А) Джокерът
Б) Клоунът
В) Убиеца с мерцедеса
Предпочитам последното прозвище! Убеден съм, че „дадохте всичко от себе си“, но за съжаление (Ваше, а не мое) се провалихте. Мисля, че ако е имало деятел, когото сте искали да хванете, детектив Ходжис, то това е човекът, който миналата година се вряза с мерцедеса в тълпата безработни пред Общинския център, уби осем души и причини сериозни наранявания на мнозина. (Тук е мястото да кажа, че надминах дори най-смелите си очаквания.) Мислехте ли за мен, когато на официалната церемония по случай пенсионирането Ви получихте почетната значка? Мислехте ли за мен, докато другите Рицари на Значката и Пистолета разказваха (предполагам, без да съм сигурен) за престъпници, хванати буквално по бели гащи, или за гадните шегички, които си правехте в стаята на дежурните в участъка?
Обзалагам се, че сте мислили.
Нямате представа какво удоволствие ми достави! (Честна дума.) След като „дадох газ до дупка“ и врязах мерцедеса на горката госпожа Оливия Трилони право в насъбралите се хора, получих ерекция, каквато не съм имал през живота си! Галопираше ли сърцето ми с двеста удара в минута? О, да, да!
Следва още един Усмивко с тъмни очила.
Ще споделя нещо, което ще знаем само ние двамата, и ако Ви досмешее, смейте се, защото наистина е забавно (макар да е и доказателство доколко изпипвам нещата). Бях си сложил кондом. Презерватив! Защото се страхувах от спонтанна еякулация и от ДНК тест на семенната течност! Е, не се случи, но оттогава често мастурбирам, щом се сетя как онези нещастници се опитаха да избягат (напразно, защото бяха натъпкани като сардини), колко ужасени изглеждаха (беше адски забавно) и как когато колата ги помете, политнах напред. Толкова рязко, че предпазният колан се закопча. Боже, колко беше вълнуващо!
Откровено казано, не знаех какво ще се случи. Мислех си, че шансовете да ме спипат са петдесет на петдесет. Обаче аз съм непоправим оптимист и се надявах на успех, без да мисля за провал. Това за презерватива е поверителна информация, но бас държа, че вашите криминалисти (гледам и „От местопрестъплението“) са били адски разочаровани, като не са намерили ДНК от вътрешната страна на клоунската маска. Сигурно са възкликнали: „Да му се не види! Този хитър деятел е носил мрежичка за коса.“
Точно така! Освен това я обработих с БЕЛИНА!
Мед ми капе на душата, като си спомня тупванията, когато премазвах онези глупаци, скриптенето на чупещи се кости и как колата подскачаше, когато прегазваше някого. Искаш ли да упражняваш контрол и власт, мерцедесът с дванайсетцилиндров двигател е идеалното средство. Много се зарадвах, като прочетох във вестника, че сред моите жертви има и бебе! Да унищожиш нечий живот почти в зародиш! Патриша Крей никога няма да порасне. Мир на праха ѝ. Премазах и майка ѝ — онази с рижавата коса. Получи се мармалад от моркови в спален чувал. Каква тръпка, а? Приятно ми е да мисля за човека, който е останал без ръка, и за мъжа и жената, които са се парализирали. Той — само от кръста надолу, обаче Мартин Стоувър се е превърнала в „зеленчук“. Живи са, но вероятно им се иска да не са! Как мислите, детектив Ходжис?
Навярно се питате: „С какъв смахнат перверзник си имам работа?“ Не Ви обвинявам, въпреки че можем да поспорим по въпроса! Убеден съм, че мнозина ще изпитат удоволствие от онова, което сторих; те са хора, които харесват книги и филми (дори телевизионни сериали, станали модни напоследък), в които има сцени на изтезания, разчленяване и т.н., и т.н. Единствената разлика помежду ни е, че аз наистина го направих. И то не защото съм луд (и в прекия, и в преносния смисъл). Направих го, понеже не знаех какво ще изпитам — знаех само, че ще е вълнуващо и че ще помня преживяването до „края на земните си дни“, както е прието да се казва. Повечето хора още от детството си са обременени (в преносния смисъл, разбира се) с Оловни Обувки, използвани при изтезанията, и ги носят до края на живота си. Тези обувки се наричат СЪВЕСТ. Аз нямам такива и мога да се извися много над Нормалните Човеци. Какво щеше да се случи, ако ме бяха заловили? Ако двигателят на мерцедеса на госпожа Трилони се беше задавил или нещо друго се беше повредило (надали, защото автомобилът изглеждаше чудесно поддържан), чакащите пред залата щяха да ме разкъсат — давах си сметка за тази възможност и тръпката се усилваше. Всъщност не вярвах да го направят, понеже повечето хора са овце, а овцете не са месоядни. (Вероятно щяха да ме натупат, но аз нося на бой.) Може би щяха да ме арестуват и да ме изправят пред съда, където щях да пледирам невменяемост. Нищо чудно да съм луд (понякога ми се струва, че не съм с всичкия си), обаче лудостта ми е особена. Така или иначе при хвърлянето на жребия се падна ези и не ме хванаха.