Първо, всеки, който е гледал „От местопрестъплението“, може да заключи, че Убиеца с мерцедеса е бил с мрежичка за коса и после е залял с белина клоунската маска, за да си заличи деенкато. Така че по тази точка — ядец.
Второ, ако наистина си този, който е откраднал мерцедеса на госпожа Трилони, щеше да споменеш ключа за пиколото. Ето нещо, което няма да научиш от сериали като „От местопрестъплението“. Така че и по тази точка — с риск да се повторя — ядец.
Трето (надявам се, че си водиш записки), днес ми се обади бившият ми партньор. Заловил е един тип, който е спец по ИСТИНСКИ САМОПРИЗНАНИЯ. Гледай новините по телевизията, приятелю, и се опитай да познаеш за още кое престъпление ще признае този тип през следващата седмица.
Приятна вечер. Между другото, защо не си намериш друг, на когото да досаждаш с фантасмагориите си?
Ни в клин, ни в ръкав в паметта му изниква анимационен герой — май беше Фогхорн Легхорн, едрият петел с южняшия акцент; когато Петльо се разгневеше, отначало шията, а след това и главата му се превръщаха в термометър, отчитащ повишаващата се температура: НАГОРЕЩЯВАНЕ, КИПЕНЕ, ЯДРЕН ВЗРИВ. Нещо подобно се случва и с Брейди, докато чете това арогантно, обидно, вбесяващо съобщение.
Ключ за пиколото?
Ключ за пиколото?
— Какви ги дрънкаш? — казва; гласът му е нещо между шепот и ръмжене. — Какви ги дрънкаш, шибаняк?
Става, започва да обикаля помещението (краката не го държат, сякаш са на кокили) и така силно скубе косата си, че в очите му избиват сълзи. Забравил е майка си. Забравил е овъглената лазаня. Забравил е за всичко освен омразното съобщение.
Дъртакът дори е имал наглостта да сложи емотикон Усмивко!
Усмивко!
Изритва стола си (толкова силно, че болка пронизва пръстите на крака му), който прелита през стаята и се удря в стената. Брейди се обръща, изтичва до компютър 3 и се надвесва над него като лешояд. Първото му импулсивно желание е да отговори незабавно, да нарече шибания ДВО лъжец, олигофрен с предизвикана от затлъстяване Алцхаймерова болест, педераст, който духа на черния си градинар. Но постепенно здравият му разум донякъде се завръща, макар че той още е извън релси. Взима стола, сяда пред компютъра и влиза в сайта на местния вестник. Дори не се налага да кликне на ГОРЕЩИ НОВИНИ, за да разбере какви ги дрънка шишкото — новината е на първа страница на утрешния брой.
Той следи внимателно местната криминална хроника и знае кой е Доналд Дейвис, човекът с изваяни като с длето черти. Знае, че ченгетата го подозират в убийството на жена му, и не се съмнява, че онзи я е очистил. А сега идиотът си признал. Но не само за нейното убийство. Според съобщението във вестника Дейвис признал, че е изнасилил и умъртвил още пет жени. Казано накратко, обявил, че е Магистралния Джо.
Отначало Брейди не успява да свърже тази новина със заядливото съобщение на гадния ДВО. Но изведнъж му идва на ума в изблик на злобно вдъхновение: Докато Дони Дейвис е в настроение за такива откровения, ще поеме и вината за касапницата пред Общинския център. Може вече да го е направил.
Брейди започва да се върти като дервиш — веднъж, и втори път, и трети. Главата му се пръска. Пулсът му отеква мощно в гърдите, в тила, в слепоочията. Чувства го дори във венците и езика.
Дейвис ли е казал нещо за сервизен ключ? Оттам ли е тръгнала тази история?
— Нямаше сервизен ключ — натъртва Брейди, само че как може да е сигурен в това? Ами ако е имало? А ако е имало… и ако припишат това на Доналд Дейвис, и отнемат на Брейди Хартсфийлд големия му триумф… след рисковете, които пое…
Той не може повече да се въздържа. Отново сяда пред компютър 3 и натраква съобщение на kermitfrog19. То е кратко, но ръцете му треперят толкова силно, че му отнема почти пет минути да го напише. Изпраща го веднага, без да го прегледа.
ТИ СИ МРЪСЕН ЗАДНИК, ЛАЙНОВОЗ. Е хубаво, ключът не беше на таблото, но нямаше КЛЮЧ ЗА ПИКОЛО. Запалих с резервния, който беше в жябката, а как отключих мерцедеса ОСТАВЯМ НА ТЕБ ДА ОТГАТНЕШ шибаняко. Доналд Дейвис не е извършил това престъпление. Повтарям, ДОНАЛДДЕЙВИС НЕ Е ИЗВЪРШИЛТОВА ПРЕСПЛЕНИЕ. Ако за пред хората го припишете на негол ще те убия, мухъл макар да ти си толкоз скапан че все едно убивам въшка.