Подпис, ИСТИНСКИЯТ Убиец с мерцедеса
ПП: Майка ти е курва, поема го в задника & лиже сперма от канавките.
Брейди изключва компютъра и отива в стаята си, като оставя майка си да хърка на дивана, вместо да я заведе до леглото. Изпива три аспирина, после още един и се просва в своето легло; трепери и лежи с широко отворени очи, докато на изток небето просветлява. Чак тогава се унася за около два часа — сънят му е неспокоен, населен кошмари.
16.
В съботното утро Ходжис приготвя бъркани яйца, когато Джейни влиза в кухнята — взела е душ и пак е с белия си халат. Мократа ѝ коса е сресана назад и тя изглежда още по-млада. Ходжис отново си помисля: „Четирийсет и четири?“
— Погледнах за бекон в хладилника, но не видях. Разбира се, възможно е да има. Бившата ми съпруга твърди, че повечето американски мъже страдат от болестта „хладилникова слепота“. Не знам дали за нея има помощна телефонна линия.
Джейни посочва шкембенцето му.
— Добре де — промърморва той. И след това добавя, защото май ѝ харесва: — Имаш право.
— Впрочем как ти с холестерола?
Той само се усмихва и я пита:
— Искаш ли препечен хляб? Пълнозърнест е. Както вероятно знаеш, защото ти си го купила.
— Една филийка. Без масло, само с конфитюр. Какво ще правиш днес?
— Още не съм намислил. — Макар че вече е решил да поговори пак с Радни Пийпълс от служба „Бдителност“, ако е на „бдение“ в Шугър Хайтс. Иска да разговаря и с Джером за компютрите. Там се разкриват безкрайни перспективи.
— Погледна ли в „Под синия чадър“?
— Исках първо да ти приготвя закуска. Както и за себе си. — И това е вярно. Събуди се с желанието да се нахрани, вместо да запълни някаква дупка в съзнанието си. — А и не знам паролата.
— Джейни.
— Един съвет от мен. Смени я. Всъщност съветът не е от мен, а от момчето, което ми помага вкъщи.
— Джером, нали?
— Същият.
Приготвил е шест яйца и двамата изяждат всичките, като си ги разделят наполовина в тигана. Минава му през ума да я попита дали не съжалява за случилото се снощи, но решава, че апетитът, с който тя закусва, отговаря на въпроса.
Слагат чиниите в мивката, сядат пред компютъра и не продумват почти четири минути, докато четат и препрочитат последното съобщение от mercikill.
— Боже мили! — прошепва Джейни. — Искаше да го изкараш от релси и да, шапка ти свалям — успя! Забеляза ли грешките? — Посочва думите „жябката“ и „преспление“. — Дали е… как го нарече… стилистичен камуфлаж?
— Не мисля. — Ходжис гледа думите, написани без интервал, и се усмихва. Не може да се сдържи. Кукичката се е забила надълбоко и рибата я усеща. Боли я. Болката я изгаря. — Според мен по стила му личи, че е побеснял от яд. Изобщо не е очаквал, че може да не му повярват и да не го приемат насериозно. Това го влудява.
— Не.
— Моля?
— Не е достатъчно вбесен. Изпрати му още едно съобщение, Бил. Подразни го още. Заслужил си го е.
— Добре. — Ходжис се позамисля и започва да пише.
17.
Облича се, Джейни го изпраща до асансьора и го награждава със страстна целувка.
— Още не мога да повярвам, че… онова наистина се случи — прошепва той.
— О, случи се. И ако си изиграеш картите правилно, може да се случи пак. — Тя вперва в лицето му поразителните си сини очи. — Но без дългосрочни обещания и обвързване, чу ли? Да не избързваме. Ще караме ден за ден.
— На моята възраст всичко правя ден за ден. — Вратата на асансьора се отваря и Ходжис влиза в кабината.
— Дръж ме в течение, малкия.
— Разбира се. — Вратата на асансьора започва да се затваря, но той я подпира с ръка. — А ти, малката, не забравяй БОЛО.
Джейни кимва и изглежда сериозна, но той забелязва шеговитото пламъче в очите ѝ.
— Малката ще си скъса задника от БОЛО.
— Дръж мобилния си телефон под ръка. Предлагам да въведеш 911 на бутон за бързо набиране.
Пуска ръката си. Тя му праща въздушна целувка. Преди да ѝ отвърне със същото, вратата на асансьора се затваря.
Колата му е там, където я е оставил, но, изглежда, е превишил времето за безплатно паркиране, защото под чистачката на предното стъкло намира съобщение за глоба. Мушва хартийката в жабката и изважда мобилния си телефон. Бива го да дава съвети, но сам не спазва указанията, които даде на Джейни — откакто се е пенсионирал, най-редовно забравя проклетата нокия, която е направо праисторическа. Пък и напоследък го търсят твърде малко хора, обаче тази сутрин има цели три съобщения на гласовата поща, всичките са от Джером. Във второто и третото, изпратени снощи (едното в девет и четирийсет, другото в десет и четирийсет и пет), момчето нетърпеливо пита къде е и защо не се обажда. В тях говори с нормалния си тон. А първото, изпратено в шест и половина вечерта, започва в цветистия стил на Тайрон Зевзека.