— Консултирахме се с главния механик от автосалона на „Мерцедес“ и той ни каза, че е отворено с ключ — промърморва Ходжис. Дори самият той осъзнава колко неубедителен е отговорът му. Излиза, че се оправдава. Още по-лошо — показва некомпетентност. В интерес на истината и главният механик, и самите те приеха като аксиома, че е отворено с ключ. Ключ, оставен на таблото от празноглава дама, към която изпитват неприязън.
Джером иронично се усмихва — цинична усмивка, която не подхожда на младежкото му лице.
— Търговците в автосалоните премълчават някои подробности, господин Ходжис. Не лъжат, обаче ги изтикват от ума си. Като например факта, че въздушната възглавница може да ви спаси живота, но и да счупи очилата ви и стъкълцата да ви ослепят. Или че процентът на преобръщанията при някои джипове е твърде висок. Или колко лесно е да се прихване сигналът на СБД. Само че полицаите, които се занимават с автокражби, трябва да са в час. Длъжни са, нали?
Неприятната истина е, че Ходжис не е в час, както би трябвало. С Пийт почти постоянно бяха на терен, караха двойни смени без почивка и спяха по пет часа на нощ. Папките се трупаха върху бюрата им. Ако е имало становище от „Автокражби“, сигурно е забутано сред хилядите документи по случая. Ходжис не смее да попита бившия си партньор, обаче съзнава, че скоро може да му се наложи да сподели с него всичко. Но само ако не успее да се справи сам.
Междувременно се налага да разкаже всичко на Джером. Защото човекът, когото предизвиква, е луд.
Барбара дотичва при тях, задъхана и изпотена.
— Джей, може ли с Хилда и Тоня да гледаме „Парк Шоу“?
— Може.
Тя го прегръща и притиска страната си до неговата.
— Моето любимо братче! Ще ни направиш ли палачинки?
— Не.
Тя отпуска ръце и се отдръпва.
— Ти си лош. И мързелив.
— Защо не отскочите до „Зоуни“ да си купите вафли „Его“?
— Защото нямаме пари.
Джером бърка в джоба си и ѝ подава пет долара, срещу които получава още една прегръдка.
— Още ли съм лош?
— Не, добър си! Най-добрият брат на света!
— Сама не бива да ходиш, ще отидете и трите — добавя той.
— Вземете и Одел — обажда се Ходжис.
Барбара се засмива:
— Винаги го вземаме.
Той наблюдава как момиченцата с еднакви тениски се втурват по тротоара (припкат бързо, подават си една на друга каишката на Одел) и го обзема дълбоко безпокойство. Не може да постави семейство Робинсън под ключ, но тези три момиченца изглеждат толкова беззащитни.
— Джером? Ако някой се опита да им стори нещо, Одел ще ги…
— Дали ще ги защити? — Момчето добива сериозно изражение. — С цената на живота си, господин Ходжис! С цената на живота си. Защо питате?
— Мога ли да разчитам на дискретността ти?
— Йес, сър!
— Добре. Ще те посветя в някои неща, но в замяна искам да ми обещаеш, че отсега нататък ще ме наричаш Бил. И ще ми говориш на „ти“.
Джером се замисля.
— Ох, няма да свикна бързо, но добре.
И Ходжис му разказва почти всичко (пропуска само нощта, прекарана с Джени), като от време на време поглежда записките си в бележника. Когато вече е към края, Барбара и приятелките ѝ се връщат от минимаркета „Зоуни“, подхвърлят си кутия вафли „Его“ и се смеят. Влизат в къщата да хапнат пред телевизора сутрешния си десерт.
Ходжис и Джером седят на стълбите на верандата и разговарят за призраци.
20.
Еджмонт Авеню напомня на военна зона, но след като е на юг от Лоубрайър, поне е бяла военна зона, населена с потомци на земеделци от Кентъки и Тенеси, които са се преселили тук след Втората световна война, за да намерят препитание във фабриките. Сега фабриките са затворени и повечето жители са наркомани, превключили на хероин „черна смола“, след като оксиконтинът стана прекалено скъп. От двете страни на улицата се намират барове, заложни къщи, бюра за бързи кредити и пунктове за осребряване на чекове — всичките затворени в съботното утро. Работят само минимаркет „Зоуни“ и пекарня „Бейтул“, откъдето са извикали компютърен техник.
Брейди паркира фолксвагена на „Киберпатрул“ пред пекарнята, за да го държи под око, ако някой се опита да го задигне, взема сервизното куфарче и влиза в царството на хубавите миризми. Маймуната зад щанда — смугъл пакистанец — спори с клиент, размахващ карта „Виза“, и посочва картонената табела с надпис: „ПРОБЛЕМ С КОМПЮТЪРА — ПРИЕМАТ СЕ САМО ПАРИ В БРОЙ“.
Компютърът на пакистанската маймуна е забил. Хвърляйки поглед на „бръмбара“ отвън през трийсет секунди, Брейди изпълнява „Ритуалния танц за забил компютър“, който представлява едновременно натискане на клавишите Alt, Ctrl и Del. На екрана се отваря диспечерът на задачите, който показва, че програмата „Експлорър“ не реагира.