Мъглата ми помогна!
Ето още нещо, което съм гледал, но в игрален филм (не помня заглавието). Разказваше се за много интелигентен сериен убиец, който непрекъснато се изплъзва от ченгетата (едното беше Брус Уилис, който по онова време още не беше кубе). Та на едно място Брус Уилис заявява: „Пак ще убие, защото не може да се сдържи; рано или късно ще се издъни и тогава ще го спипаме.“
Така и стана.
Обаче не важи за мен, детектив Ходжис, защото не изпитвам никакво желание да повторя. Това изживяване ще ми държи влага за цял живот. Имам си спомените, които са бистри като изворна вода. Става ми хубаво и като се сетя колко изплашени бяха хората после, защото бяха сигурни, че ще го направя отново. Помните ли, че всички обществени прояви бяха отменени? Е, не беше като да мачкаш хора, но все пак беше tres amusant.
Така че двамата с вас сме в оставка.
Съжалявам само за едно — че не можах да присъствам на празненството по случай пенсионирането Ви в хотел „Рейнтрий“ и да вдигна тост за Вас, драги сър Детектив. Наистина дадохте най-доброто от себе си. Разбира се, и детектив Хънтли положи големи усилия, но ако описанието на кариерата Ви, публикувано във вестниците и в интернет, отговаря на истината, Вие сте били маестрото, а той е бил и ще си остане втора цигулка. Убеден съм, че случаят още не е прехвърлен в „студените досиета“ и че от време на време Хънтли препрочита полицейските доклади, обаче няма да стигне до никъде. И двамата с Вас го знаем.
Разрешавате ли да завърша с Едно Предупреждение?
В някои телевизионни сериали (и в една от книгите на Уомбо — ако се не лъжа, но може да е и в роман от Джеймс Патерсън) големият купон с балони, много алкохол и гръмка музика е последван от тъжна финална сцена. Детективът се прибира у дома и установява, че без оръжието и значката животът му е безсмислен. Разбирам това чувство. Като се замислиш, има ли нещо по-тъжно от възрастен рицар в оставка? Така или иначе накрая детективът се самоубива (със служебния си револвер). Проверих в интернет и разбрах, че това не е само художествена измислица. Случва се и в действителността! Процентът на самоубилите се бивши ченгета е много висок! В повечето случаи полицаите, които прибягват към този печален изход от живота, нямат семейства или близки, които да забележат предупредителните сигнали. Мнозина (като Вас) са разведени. Представям си ви сам в къщата Ви на Харпър Роуд, детектив Ходжис, и се притеснявам. Какъв ли е животът Ви, след като вече не изпитвате „тръпката от преследването“? Висите ли непрекъснато пред телевизора? Вероятно. Пиете ли повече алкохол? Сигурно. Часовете нижат ли се по-бавно, защото животът Ви е толкова пуст и безцелен? Страдате ли от безсъние? Олеле, дано поне това не Ви мъчи.
Обаче се боя, че е точно така! Май Ви е необходимо хоби, за да мислите за нещо друго, освен за „онзи, който се изплъзна“ и как никога няма да го (да ме) заловите. Ще е фатално, ако започнете да си внушавате, че цялата Ви кариера е била безсмислена, щом онзи, който уби толкова невинни хора „се изплъзна между пръстите Ви“. Не ми се иска да мислите за оръжието си. Но Вие правите тъкмо това, нали?
Иска ми се да завърша с пожелание от „онзи, който се изплъзна“, и то е:
ДА ГО ДУХАШ, НЕЩАСТНИКО!
Шегичка.
Искрено Ваш:
УБИЕЦА С МЕРЦЕДЕСА
Следваше още едно усмихнато емотиконче, а под него беше написано следното:
PS! Съжалявам за госпожа Трилони, но като предадете това писмо на детектив Хънтли, предупредете го да не разглежда фотографиите от погребението ѝ, които полицаите сигурно са заснели. Бях там, но само мислено. (Въображението ми е доста развинтено.)