— Не искам да спя сама. — Тя се повдига на пръсти и връща шапката на главата му. — Ако пожелаеш тялото ми като награда, ще го имаш.
Ходжис натиска бутона на дистанционното, за да отключи колата, и заявява:
— Никога не бих пропуснал да се възползвам от жена, изпаднала в беда.
— Вие не сте джентълмен, сър — усмихва се Джейни: — И слава богу. Хайде, да не губим време.
3.
Този път е още по-хубаво, защото вече се познават. Стеснението го няма, заменено е от плам. След като се любят, Джейни облича негова риза (толкова ѝ е широка, че гърдите ѝ изчезват, а краищата стигат до коленете ѝ) и се заема с инспектиране на малкото жилище. Ходжис върви след нея и тревожно се пита какво ли ще е заключението ѝ.
Връщат се в спалнята и тя произнася „присъдата“:
— Не е лошо за ергенска бърлога. В мивката няма мръсни чинии, във ваната — косми, върху телевизора не са натрупани дискове с порнофилми. Дори печелиш бонус точки, защото в хладилника зърнах две-три салати.
Извадила е две кутийки бира, връчва му едната и се чуква с него.
— Не съм очаквал да бъда тук с друга жена — промърморва Ходжис. — Освен може би с дъщеря ми Али. Разговаряме по телефона и си пишем имейли, но от няколко години не ме е посещавала.
— На страната на майка си ли беше при развода?
— Май да. — Той не се е замислял по този въпрос. — Ако е била, сигурно е имала право.
— Може би се съдиш прекалено строго.
Ходжис отпива от бирата си. Услажда му се. На втората глътка му хрумва нещо.
— Леля ти Шарлот знае ли номера на домашния ми телефон?
— Само това липсваше. Но не дойдох тук, за да се скрия от нея, макар че ще излъжа, ако кажа, че не ми е минало през ума. — Тя тъжно го поглежда. — Ще дойдеш на опелото в сряда, нали? Кажи ми, че ще дойдеш. Моля те. Необходим ми е приятел.
— Разбира се. Ще дойда и на поклонението във вторник.
Джейни се изненадва, но приятно.
— Не е наложително.
За Ходжис обаче е задължително. Вече напълно се е вживял в така липсващата му полицейска работа, а за всеки детектив е задължително да присъства на погребението на човек, свързан (даже и косвено) — с убийство. Не вярва Мистър Мерцедес да се появи на поклонението или на опелото в сряда, но не е изключено. Не е чел днешния вестник, обаче някой по-прозорлив репортер може да е свързал госпожа Уортън с Оливия Трилони, която се самоуби, след като колата ѝ бе използвана за извършване на убийство. Разбира се, това не е новина, но същото важи и за слабостта на Линдзи Лоън към алкохола и наркотиците.
— Ще дойда, искам да съм там! — отсича той. — Какво ще направите с праха ѝ?
— Погребалният агент го нарече „крем-прах“ — изковал е дума, включваща кремацията. — Джейни бърчи нос, както когато се присмива на неговото „Да“. — Отвратително, нали? Звучи като нещо, което добавяш към кафето. Хубавото е, че леля Шарлот и чичо Хенри няма да се натискат да вземат урната. Обзалагам се.
— Печелиш баса. Ще поканите ли някого за помен?
Джейни въздъхва.
— Леля Шарлот настоява. В десет ще е опелото, а след това — лек обяд в къщата в Шугър Хайтс. Докато похапваме сандвичи, доставени от фирма за кетъринг, и си разказваме любимите ни случки с Елизабет Уортън, хората от погребалната агенция ще се погрижат за кремацията. Ще реша какво да правя с праха в четвъртък, след като тримата ми родственици си заминат. Дори няма да им покажа урната.
— И добре ще направиш.
— Благодаря. Но обедът ме плаши. Не ме е страх от госпожа Грийн и малкото останали приятелки на мама, а от роднините. Ако леля Шарлот реши да направи сцена, Холи ще превърти. Ще дойдеш и на обяда, нали?
— Готов съм на всичко, ако ми позволиш да посегна под ризата ти.
— В такъв случай ще ти помогна да я разкопчаеш.
4.
Недалеч от къщата на Харпър Роуд, където Кърмит Уилям Ходжис и Джанел Патерсън лежат един до друг, Брейди Хартсфийлд седи в командния си център. Тази вечер не е пред компютъра, а до работната си маса. И не върши нищо.
На масата, сред разпръснатите инструменти, парчета от кабели и компютърни части, е захвърлил днешния местен вестник, все още в полиетиленовата опаковка. Купи го на връщане от „Дискаунт Електроникс“, но само по навик. Новините не го интересуват. Други неща са му в главата. Как да се добере до ченгето. Как да влезе в ЦКИ на концерта на „Раунд Хиър“, облечен с елека-бомба. Ако все пак реши да го направи де. В момента му изглежда адски трудно. Къртовска работа. Висока топка. Или… или…
Не може да измисли други сравнения. Или са метафори?