„Дали пък — мисли си отчаяно — да не се самоубия още сега и да приключа тази история. Ще се отърва от ужасните мисли. От фотосите от ада.“
Фотоси като този, на който майка му конвулсивно се гърчи на дивана, след като е погълнала отровното месо, предназначено за кучето на семейство Робинсън. Или другия — на майка му с изцъклени очи и с пижама, изцапана от повръщано. Как ли ще изглеждат тези снимки в стария семеен албум?
Седнал е да помисли, но в главата му бушува ураган — опустошителен ураган „Катрина“ със сила пета степен, който разбърква мислите му.
На пода е разстлан старият му скаутски спален чувал. Под него е надуваемият дюшек, който намери в гаража. Пробит е на едно място и издиша. Може би ще се наложи да го смени с друг, ако ще спи тук през краткото време, което му остава да живее. Къде ли другаде би могъл да спи? Не може да се насили да отиде в стаята си на втория етаж — не и докато трупът на майка му е в спалнята на две крачки от неговата стая и вероятно вече се разлага. Включил е климатика на максимална степен, но не си прави илюзии, че тази мярка ще е ефективна. Невъзможно е да спи и в дневната. Доколкото можа, изчисти мръсотията на пода и обърна възглавниците на дивана, но вонята ма повръщано си остана.
Не, няма избор, ще спи в мазето. Пък и тук е неговият команден център. Разбира се, и избата е свързана с неприятна история — тук умря малкият му брат. Всъщност умря е евфемизъм, а вече е твърде късно за увъртания и евфемизми.
Спомня си как при кореспонденцията си с Оливия Трилони в чата на „Синия чадър“ ѝ се беше представил с името на брат си и за известно време Франки сякаш беше жив. Но когато кучката Трилони пукна, и той си отиде с нея.
Умря за втори път.
— Никога не съм те харесвал — промърморва, загледан в последното стъпало на стълбището. Не забелязва, че гласът му е изтънял като на дете. — Бях принуден. — И след кратка пауза добавя: — Бяхме принудени.
Мисли за майка си и колко красива беше тогава.
Тогава — преди много време.
5.
Дебора Ан Хартсфийлд беше сред малкото бивши мажоретки, които дори след като се омъжат и родят едно-две деца, запазват стегнатото си тяло — хубавото тяло, заради което са били избрани да танцуват в почивката между полувремената на гимназиалните футболни мачове. Беше висока, женствена, с тъмноруса коса. През първите години от брака си пиеше само по чаша вино с вечерята. Защо да се напива, когато животът е приятен и като си трезв? Имаше добър съпруг, къща в Нор Сайд (е, не беше палат, но беше идеална като за първо семейно жилище) и двама сина.
Остана вдовица, когато Брейди беше на осем години, а Франки — на три. Франки беше невзрачно дете с леко забавено умствено развитие. За разлика от него Брейди беше хубаво момче с пъргав ум. А какъв чаровник беше! Дебора Ан го обожаваше и той ѝ отвръщаше със същото. Често в събота следобед двамата се гушкаха на дивана, загърнати с одеяло, гледаха стари филми и пиеха горещо какао, Докато Норм поправяше нещо в гаража, а Франки лазеше по пода и си играеше с кубчетата или с пожарната, която толкова много обичаше, че даже ѝ беше дал име — Сами.
Норм Хартсфийлд беше електротехник в компания „Електрозахранване — Централни щати“. Катереше се по електрическите стълбове, отстраняваше повреди и получаваше висока заплата, но имаше по-високи цели в живота. Може би те са били в ума му през онзи ден на шосе 51 и не е внимавал, може би просто е загубил равновесие и се е подпрял където не трябва. Каквито и да е била причината, изходът беше фатален. Колегата му написал в рапорта си, че открили къде е прекъснато захранването, и тъкмо привършвали с отстраняването на повредата, когато се чуло някакво пращене — звукът от електрическия ток с напрежение двайсет хиляди волта, който преминавал през тялото на Норм Хартсфийлд. Колегата погледнал нагоре и видял как Норм полита към земята от шестнайсет метра височина. Лявата му ръка била овъглена, ръкавът на униформата му бил обгърнат от пламъци.
Спестяванията на съпрузите Хартсфийлд, пристрастени към кредитните карти като повечето американци от средната класа в края на миналия век, възлизаха на по-малко от две хиляди долара. Сумата не беше голяма, обаче Норм имаше прилична застраховка, а и „Електрозахранване — Централни щати“ кихна още седемдесет хилядарки срещу подписа на Дебора Ан върху документ, освобождаващ компанията от отговорност за смъртта на съпруга ѝ. За Дебора Ан сумата беше колосална. Изплати ипотеката на къщата и купи нова кола. Не ѝ дойде наум, че много често птичето на щастието кацва на рамото ти само веднъж.