Преди да се запознае с Норм, тя беше фризьорка и когато овдовя, се върна към същата професия. Около шест месеца след смъртта на съпруга си започна да излиза с мъж, когото беше срещнала случайно в банката; обясни на Брейди, че засега той бил само младши мениджър, но с добри перспективи за израстване в кариерата. Един ден го доведе вкъщи. Той закачливо разроши косата на Брейди и го нарече „шампион“. Закачливо разроши косата на Франки и го нарече „малък шампион“. Брейди не го хареса (този тип имаше големи зъби като на вампир във филм на ужасите), но не показа неприязънта си. Вече се беше научил да нахлузва маската с усмихнатото лице и да не издава чувствата си.
Една вечер, докато чакаше Дебора Ан да се приготви, за да отидат на вечеря, приятелят ѝ каза на Брейди:
— Майка ти е чаровница и ти приличаш на нея.
Брейди усмихнато му благодари и мислено му пожела да пукне при катастрофа. Разбира се, когато е сам в колата, а не с Дебора Ан. Този човек с вампирски зъби нямаше право да заема мястото на баща му.
То се полагаше на него — Брейди.
Франки се задави с ябълка, докато гледаха „Блус Брадърс“ — филм, който минаваше за смешен. На Брейди не беше забавен, но майка му и Франки се заливаха от смях. Дебора Ан беше щастлива, гримирана и натъкмена, защото пак щеше да излиза с приятеля си. След малко щеше да дойде детегледачката — тъпа лакома патка, която само чакаше да види гърба на Дебора и се завираше в хладилника да търси нещо за хапване, та да не ѝ отслабне дебелият задник.
На масичката пред канапето стояха две купички — едната с пуканки, другата с ябълкови резенчета, посипани с канела. На екрана на телевизора някакви хора пееха в църква и единият от братята Блус се премяташе през глава по пътеката към олтара, Франки седеше на пода и като гледаше как дебелият Блус прави цигански колела, се закиска. Спря, колкото да си поеме въздух, в този миг парченце ябълка, поръсено с канела, заседна в гърлото му. Той се загърчи и впи нокти в гърлото си.
Дебора изкрещя и го вдигна. Почти го прегъна на две, за да изкара парчето ябълка. Само че то не излезе. Лицето на Франки почервеня. Тя бръкна с пръсти в гърлото му, опитвайки се да извади парчето. Не можа. Лицето на Франки започна да бледнее.
— Боже мой! — извика Дебора Ан и се втурна към телефона. Вдигна слушалката и изкрещя на Брейди: — Недей да стърчиш като кретен! Удари го по гърба!
Брейди не обичаше да му крещят и майка му никога не го беше наричала кретен, но все пак удари Франки по гърба. Удари го силно. Парчето ябълка не излезе. Лицето на задавения започна да посинява. На Брейди му хрумна идея. Хвана брат си за глезените и го провеси с главата надолу. Парчето ябълка си остана заклещено в гърлото на малкия.
— Да не си посмял да ни скапеш живота! — кресна му Брейди.
Франки продължи да диша (всъщност от гърлото му се изтръгваше само някакво забързано, накъсано свистене), но престана малко преди пристигането на „Бърза помощ“. Най-после линейката дойде и парамедиците, облечени в черно, се втурнаха в дневната. Отпратиха Брейди в кухнята и той не видя какво направиха на брат му, но майка му пищеше, а после на килима имаше кръв.
Но не и парче от ябълка.
После всички с изключение на Брейди заминаха с линейката. Той остана на дивана да яде пуканки и да гледа телевизия. НЕ ОБАЧЕ и „Блус Брадърс“. Този филм беше супертъп — само пееха и тичаха насам-натам. Превъртя каналите и намери друг — за един психар, който отвлече училищен автобус, пълен с деца. Беше доста вълнуващо.
Щом шишкавата детегледачка пристигна, той побърза да ѝ съобщи:
— Франки се задави с парче ябълка. В хладилника има сладолед. Ванилов с ядки. Вземи си колкото искаш. — И си помисли, че ако дебеланата се натъпче със сладолед, ще получи инфаркт и тогава той ще телефонира на 911.
Или ще остави тъпата патка да лежи на пода. Да, така ще е по-добре. Тъкмо ще я гледа.
Дебора Ан се върна чак към единайсет. Детегледачката беше накарала Брейди да си легне, но той не спеше. Слезе в дневната по пижама и майка му го прегърна. Дебеланата попита как е Франки — преливаше от престорена загриженост. Брейди беше убеден, че е престорена, защото на самия него изобщо не му пукаше. Защо пък на една детегледачка ще ѝ пука?
— Ще се оправи — отвърна ѝ Дебора Ан с широка усмивка. После, когато онази си тръгна, се разплака. Ревеше като луда. Извади от хладилника виното, но вместо да си налее в чаша, надигна бутилката.
— Може да не се оправи — каза на Брейди и избърса потеклото по брадичката ѝ вино. — В кома е. Знаеш ли какво е това?