Поглъщаше.
Попиваше всичко. Всичко.
Мъртвецът във ваната навярно бе много мъдър приживе, за да стигне до поста на изтъкнат американски сенатор и политически лидер. Следователно, съвсем нормално беше личната му видеотека да съдържа най-различни материали от всякакъв вид, олицетворяващи интелектуалните и морални възгледи на покойника, както и философските му убеждения, които бяха твърде сложни и ексцентрични за средния кинолюбител, посещаваш, обществените кина. Какъв късмет за убиеца, че бе открил сенатора в частната му прожекционна зала, а не в кухнята, приготвящ нещо за хапване или с книга в леглото. Иначе никога не би му се открила такава възможност — да попие интелектуалното и духовно богатство, скрито в тайния килер на великия мъж.
Сега, свит като зародиш върху задната седалка на буика, той бе с временно нарушено зрение на едното око, прорязан и пронизан от куршуми, слаб и уморен, победен за момента, ала това не го отчайваше. Той има още едно предимство, освен приказните, целебни сили на могъщия си организъм, невероятната си енергичност, издръжливост и обстойните си познания за техниката на убийство. Еднакво важна с всичко изброено дотук беше онази мъдрост, която убиецът бе придобил от екраните, както на обществените, така и на частните киносалони. Точно тя щеше да осигури неговата крайна победа. Той познаваше онези велики тайни, които великите мъже съхраняват в тайни скривалища. Това са неща, от които жените истински се нуждаят макар и да не го осъзнават, неща, които и децата искат, въпреки че не смеят да говорят за тях. Убиецът разбира, че жена му и дъщерите му желаят и копнеят за спартанска дисциплина, физическо насилие, сексуално подчинение и дори унижение. При първа възможност той ще задоволи най-дълбоките им и най-примитивни копнежи, което техния толерантен, но фалшив баща и съпруг явно не е в състояние да направи. И заедно те ще бъдат едно семейство, в което ще цари хармония и любов, ще споделят една съдба, свързани здраво винаги от тази едничка мъдрост и сила и чрез всеотдайните си сърца.
Убиецът се унася в дълбок, изцерителен сън, уверен, че след няколко часа ще се събуди в отлично здравословно състояние и по-силен от всякога.
На метър-два от него, в багажника на колата лежи мъртвият човек, някогашният собственик на буика — студен, вкочанен и без светли перспективи пред себе си.
Колко е хубаво да си специален, да си нужен, да имаш своя съдба!
Част втора
Часът за приказки в къщата на лудия
Ние усещаме, че животът е мрачна комедия, но навярно ще съумеем да преживеем тази мисъл. Обаче твърде голяма част от хумора й минава покрай ушите ни, тъй като тя е написана, за да развлича боговете.
Глава четвърта
1.
Веднага щом оставиха зад гърба си отбивката, където двойката мъртви пенсионери, лежеше, потънала във вечен покой, в уютната, малка трапезария на подвижната си къща, автомобилът с неразгадаемия Карл Клокър на волана пое по М-4023 към Оклахома Сити. Дру Ослет вдигна слушалката на служебния телефон с магнитноклетъчно устройство и позвъни в щаба, намиращ се в Ню Йорк Сити. Той докладва за развоя на събитията и поиска указания за действие.
Все пак телефонът, който Дру използваше, не се намираше в магазините за хиляда и една стоки и обикновеният гражданин не можеше да си го купи. Той предлагаше възможности, с каквито другите телефони не разполагаха.