— Моля те, Марти! Моля те!!!
— Всеки човек прави грешки понякога — обажда се и баща му.
— Ако става въпрос за наркотици — казва майка му през сълзи, говорейки колкото на него, толкова и на баща му, — можем да се справим с това, мили. Можем да се справим! Ще намерим лек!
Неговият свят под стъклен похлупак — красив, спокоен, вечен — свят, в който той живя няколко минути… откакто майка му отвори обятията си за него там, на входа… този свят в миг става на парчета. Грозна пукнатина прорязва гладкото кристално кълбо. Сладостната и чиста атмосфера на този мимолетен рай излетява навън — ссс! — а вътре нахлува отровният въздух на омразната действителност, в която, за да живееш трябва непрестанно да се бориш с безнадеждността, самотата, отчуждението.
— Не, недейте! — моли той. — Не ме предавайте! Как можете? Как можете да се обърнете срещу мене? Аз съм ваше дете… — Отчаянието се превръща в гняв. — Вашето единствено дете! — Гневът ражда омраза. — Аз имам нужда! Имам нужда! Не виждате ли?! — Целият трепери от ярост. — Не ви ли интересува?! Нима нямате сърца?! Как можете да постъпите така с мене?! Как може да сте толкова жестоки?! Как можахте да допуснете да се стигне дотук?!
12.
На една бензиностанция в Бишъп те спряха колкото да си купят вериги и да платят за поставянето им върху гумите на колата. Полицаят от Калифорнийския отдел за контрол на пътищата препоръчваше, но не изискваше непременно всички превозни средства, запътили се към Сиера Невада, да имат вериги.
Шосе 395 се превръщаше в магистрала с две отделни платна малко след Бишъп и въпреки стръмнината, те стигнаха на време в Рована и Кроли Лейк, профучаха покрай Макгий Крийк и Конвикт Лейк, напуснаха шосе 395 и излязоха на 203, на няколко километра южно от Горещите гейзери на Каса Диабло.
Каса Диабло. Къщата на дявола.
Значението на името на града никога не бе хрумвало на Марти преди.
Сега всичко беше знамение.
Заваля сняг, още преди да стигнат Мамът Лейкс.
Тлъстите снежинки бяха като изплетени — сякаш бяха от евтина дантела. Падаха в такива огромни количества, че изпълваха почти цялото пространство между небето и земята. Веднага всичко побеля сякаш някой наметна земята с пелерина от изкуствен хермелин.
Пейджи мина през Мамът Лейкс без да спира и зави на юг към Лейк Мери. На задната седалка Шарлът и Емили бяха така омаяни от падащия сняг, че за момента нямаха нужда от други развлечения.
На изток от планините небето беше сиво-черно и надвиснало. Тук, в снежното сърце на Сиера те бяха сякаш в окото на някой циклоп, замъглено с млечно бял катаракт.
До завоя на шосе 203 се виждаше малка борова горичка, в която най-високият бор имаше белези от светкавица, поразила го преди десет години. Тя не само бе ранила дървото, но го бе подтикнала към по-бърз, мутантен растеж, докато борът най-накрая се бе превърнал в грозно проядена и зловеща кула.
Снежинките бяха вече по-малки, но повече на брой. Северозападният вятър ги въртеше вихрено. Бурята си поигра малко в началото, а после се развилия.
Пътят минаваше през поляни и гори и колкото по-стръмен ставаше, толкова поляните ставаха все по-нарядко за сметка на горите. Не след дълго от дясната страна на пътя се мярна частно имение с ограда — имаше над сто акра32 земя. Парцелът бе купен преди единадесет години от Пророческата църква на Възнесението, една секта, която следваше учението на Преподобния Джонатан Кейн33.
Той проповядваше, че вярващите ще се възнесат на небето, оставяйки на земята непокръстените и наистина лошите хора да изтърпят хиляда години на жестока и изнурителна война, да изтърпят земния ад преди да дойде Денят на Страшния Съд.
Оказа се, че Кейн е педофил, който записвал на видеокасети сексуалните си насилия над деца, членове на сектата. Той бе изпратен в затвора, а две хиляди негови последователи се разпръснаха от ветровете на разочарованието и измяната. Имението заедно с всичките сгради бе оградено и затворено поради съдебния процес вече пет години.
Някои човешки фантазии бяха разрушителни.
Оградата, направена от вериги, беше тук-там порутена. Най-отгоре стърчаха остри като бръснач телени спирали. В далечината се мяркаше шиповидният покрив на църквата, извисил се над дърветата. Под него се забелязваха и покривите на другите постройки, подобни на зайчарници, където вярващите бяха спали, бяха се хранили и бяха очаквали да бъдат издигнати на небето от десницата на Всемогъщия Господ Бог. Острият като игла покрив не беше докоснат от времето, но сградите под него бяха — липсваха много врати и прозорци. Бяха се превърнали в убежище за плъхове, опосуми и миещи мечки — безславно валящи се в развала и поквара. Понякога разрушенията бяха причинени от хора. Но по-голямата част бяха нанесени от вятъра и студовете, сякаш Бог чрез климатичните условия изменяше земните форми по Свой каприз и изпращаше присъдата Си над Църквата на Възнесението, каквато все още не се решаваше да прати на останалото човечество.