Убий ги, убий ги всички… убий ги веднага!
Изстрел с ловна пушка. Едри сачми. В гърлото… Разкъсват врата му отстрани и се забиват в плътта му. В лявото си слепоочие усеща твърди парчета. Лявото му ухо е разкъсано… тече кръв. Оловните сачми като акне прояждат лявата страна на лицето му и стигат чак до брадичката. Долната му устна е разкъсана, зъбите — нащърбени и изпочупени. Изплюва твърди парчета. Болката е силна, но няма наранявания в очите. Зрението му е незасегнато.
Убиецът кляка откъм южната стена на църквата. Здрачът е така равномерно сив и така изпълнен със сняг, че той не хвърля сянка върху земята. Никаква сянка. Никаква жена, никакви деца, никаква майка, никакъв баща — няма ги вече. Няма и живот — откраднали са му го, използвали са го и са го захвърлили. Няма огледало, в което да погледне, няма и образ, който да потвърди, че той е от плът и кръв… Никаква сянка. Само следи от стъпки в току-що нападалия сняг, за да докажат съществуването му. Следите от стъпки и омразата му — също както Клод Рене в „Невидимият“. Откриха го само по следите от стъпки и по гнева му.
Той трескаво търси изход, оглеждайки мимоходом прозорците.
На практика не е останало нито едно парче стъкло върху високите цветни прозорци, а само стоманените подпорки. Повечето оловни уплътнители, формиращи първоначалните фигури, са останали между подпорните, макар че на много места те са огънати, изкривени и стърчащи, проядени от времето, или счупени от злосторнически ръце, превърнали някогашните ясно очертани религиозни фигури и символи в неразбираеми плетеници, така безсмислени, както и восъчните гроздове, образували се от втвърдените капки на свещта.
На предпоследния куполен прозорец липсват стоманената рамка, подпорните и оловните уплътнители. Гранитната колона, отбелязваща основата на прозореца, се издига на метър и половина от земята. Той се изхвърля нагоре, гъвкав като гимнастик, стъпва върху широкия перваз и кляка. Сетне надниква в мрака от безброй сенки, прошарен със странни, виещи се ивици от фосфоресциращо оранжево, жълто, зелено и синьо.
Някакво дете изпищява.
Тичайки по централната пътека на изпъстрената с мръсни думи църква, Пейджи имаше особеното усещане, че се намира в тропичния климатичен пояс, затисната от водите на Карибско море, застанала в някоя ниша и заобиколена от пещери, забулени от ярко светещи корали и екваториални водорасли, които навсякъде около нея размахват ярките си и многобройни ресни.
Шарлът изпищя.
Като стигна олтара, Пейджи се извърна с лице към централната част на църквата. Стремително насочвайки пушката наляво и надясно, търсейки панически опасността, тя видя Другия едва когато Емили извика:
— На прозореца е! Стреляй!
И наистина той бе клекнал върху перваза на един от южните прозорци — тъмна и тайнствена фигура, която изглеждаше само наполовина човешка на фона на гаснещата светлина и струите бял сняг… Приведени рамене, главата — ниско, към земята, ръцете — увиснали покрай тялото. Приличаше на маймуна.
Тя реагира мигновено и стреля с пушката без да се колебае.
Въпреки че разстоянието не беше в негова полза, Другият се изплъзна невредим, защото, когато Пейджи натискаше спусъка, той бе скочил вече. С плавната грация на хищник, Другият сякаш се изля от перваза на пода. Изстрелът от ловната пушка мина безпрепятствено през пространството, което той бе заемал само преди миг, и сачмите изтракаха в ограждащата прозоречна рамка.
Явно паднал на ръце и крака, той запълзя между редиците църковни пейки, където се бяха сгушили най-гъстите сенки на нощта. Ако тя тръгнеше след него, Другият щеше да я завлече под някоя пейка и да я убие.
Пейджи се изтегли през олтарното пространство, прекосявайки светилището и упътвайки се към Марти и децата с вдигната пушка.
Четиримата се оттеглиха в съседното помещение, което навярно беше служило за ризница34. Двата тесни прозореца пропускаха достатъчно светлина, за да се види, че тук имаше и три други врати освен онази, през която бяха влезли.
Пейджи затвори вратата към светилището и се опита да я заключи, но бравата нямаше ключалка. Нямаше и мебели, с които да я подпрат или барикадират.
Марти опита едната от другите три врати.
— Това е килер.
Шарлът отвори втората врата и през нея с вой и сняг нахлу вятърът.
34
Специално помещение в църква, където се съхраняват съдове, свещеническо облекло, кръстове и друга църковна утвар. — Б.пр.