Едноцветният пейзаж не представлява никакъв интерес за него и затова без усилия той съсредоточава отново мислите си върху своите безлики преследвачи, които може вече да са по петите му. Налудничаво ли е да си мисли, че някъде в дрехите му има скрит предавател? Едва ли биха могли да го скрият в панталоните, ризата, пуловера, бельото или чорапите му, без да бъде открит поради собствената му тежест, или при най-обикновена проверка. Значи оставаха само обувките и коженото му яке.
Пистолетът бе вън от всяко подозрение — те не биха сложили в него нищо, което да попречи на нормалната му работа. Освен това той трябваше да се освободи от оръжието веднага след убийствата, за която цел то беше доставено.
На половината път между Оклахома Сити и Амарило, на изток от границата с Тексас, убиецът свива встрани от магистралата и паркира до една малка отбивка, където има десетина коли, два тира и две каравани. Всички са се прислонили тук, за да се скрият от бурята.
Наоколо има малка горичка от вечнозелени дървета, чиито клони са приведени до земята, наквасени от дъжда. Вместо зелени, те изглеждат сиво-черни, а шишарките им приличат на чудновати по форма тумори.
В една ниска и компактна сграда се помещават тоалетните. Под студените дъждовни струи убиецът се втурва към мъжката тоалетна.
Той застава до единия от трите писоара, заслушан в барабанния залп на дъждовните капки върху ламаринения покрив. Железобетонният под в тоалетната е мокър и мирише на вар. Точно тогава влиза мъж на шестдесетина години. От пръв поглед забелязва следното: гъста, бяла коса, дълбоко набраздено лице, месест нос, изпъстрен със спукани капиляри. Мъжът се изправя пред третия писоар.
— Ама че буря, а? — казва непознатият.
— Истинска смъртелница за плъхове — отвръща убиецът, спомняйки си, че точно това изречение е чул в някакъв филм.
— Дано скоро да престане.
Убиецът забелязва, че възрастният мъж е висок колкото него и има същата конструкция. Той закопчава панталона си и пита непознатия:
— Накъде си тръгнал?
— В момента пътуваме за Лас Вегас, но след това ще тръгнем в друга посока, после в друга… Аз и жената сме пенсионери и почти непрекъснато живеем в тая каравана. Винаги ни се е искало да видим как е в провинцията… Е, ето я сега пустата му провинция — виждаме я и още как! Нищо не може да се сравни с живота на път — всеки ден нови гледки, пълна свобода…
— Звучи чудесно.
Пред умивалника, докато си мие ръцете, убиецът се бави и се пита дали сега да не халоса стария дърдорко и да напъха трупа му в някоя от шахтите. Обаче на паркинга има много хора и някой може най-неочаквано да влезе.
Вдигайки ципа на панталоните си, непознатият казва:
— Единственият проблем е Френи — това е жената. Тя мрази, когато карам в дъжда. Значи, започне леко да пръска и тя — да спрем, та да спрем! Да изчакаме! Днес няма да можем да пътуваме много — въздъхна непознатият.
Убиецът изсушава ръцете си под горещата струя на вентилатора.
— Е, Вегас не е в пустинята — казва той.
— Така е. Дори самият Господ Бог да дойде в Деня на страшния съд, там пак ще има маси за блекджек8.
— Пожелавам ти да съсипеш банката — казва убиецът и излиза навън, а по-възрастният мъж застава пред умивалника.
Когато отново влиза в хондата, целият е мокър и трепери. Запалва двигателя и пуска радиатора, но не включва на скорост.
Три каравани са паркирани на свободните места покрай тротоара.
Минута по-късно съпругът на Френи излиза от мъжката тоалетна. През дъждовните струи, шибащи предното стъкло, убиецът вижда как възрастният мъж с бялата коса изтичва към голям, сребристо сив джип, в който след миг влиза през вратата откъм шофьорското място. Върху вратата е изрисувано сърце, а в сърцето се мъдрят две имена, изписани с ръкописни букви: Джек и Френи.
Днес късметът изневерява на Джек-пенсионера, отправил се към Лас Вегас. Джипът е на около десет метра от хондата и близостта улеснява убиеца да направи онова, което е необходимо.
Небето сякаш изсипва цял океан върху земята. Поради безветрието водната маса се стоварва безпрепятствено на отвесни струи, които непрекъснато разбиват повърхността на огледалните локви върху черната настилка и под формата на сякаш безкрайни, пенливи ручеи се стичат в уличните шахти.