Значи подозрението му все пак не е налудничаво.
Онези идват.
Захвърляйки обувките сред боклука от гумени изрезки върху кухненския плот, той трескаво опипва тялото на Джек за портфейла му. Изважда парите от него — шестдесет и два долара. Пребърква и портмонето на Френи, което намира в спалнята — четиридесет и девет долара.
Когато излиза от караваната, небето навън е сиво-черно покривало, огънало се почти до земята, натежало от мега-волтови светкавици и гръмотевици. Хиляди тонове дъждовна вода се изсипват от небесата.
Тънките пипала на мъглата се вият между боровете и сякаш посягат към него, докато той шляпа през локвите към хондата.
Качил се отново на междущатската магистрала, профучавайки през вечния мрак на бурята, той включва радиатора и го усилва до максималната му степен. Скоро убиецът прекосява междущатската граница и навлиза в Тексас, където равнината става невъзможно равна. Отървал се и от последните жалки останки от предишния си живот, той се чувства освободен. Мокър до кости от дъжда, убиецът се тресе неудържимо, но той трепери и от радостно предчувствие и възбуда.
Съдбата му е там някъде, на запад.
Той обелва пластмасовата опаковка от един „Спим Джим“ и започва да яде, докато кара. Някакъв съвсем тънък привкус, долавящ се едва-едва сред обичайната миризма на консервираното месо, му напомня за металическия мирис на кръвта в къщата в Канзас Сити, където е оставил безименната, мъртва съпружеска двойка в тяхното голямо легло с балдахин от 18-ти век.
Убиецът пришпорва хондата толкова бързо, колкото е възможно, по мократа и хлъзгава магистрала, готов да убие всяко ченге, което се осмели да го спре. Като стига в Амарило, щат Тексас вечерта в неделя, той разбира, че резервоарът на хондата е почти празен. Спира на една отбивка за тирове само, за да зареди, да отиде до тоалетната и да купи още храна.
След Амарило хондата се устремява като ракета на запад в нощта, отминава Уилдорадо и приближава към границата с Ню Мексико. Внезапно той осъзнава, че в момента преминава през „лошите земи“ в сърцето на Стария Запад, където са снимани толкова много прекрасни филми: Джон Уейн и Монтгомъри Клифт в „Червена река“; Уолтър Брентън, използващ на воля сцени от други филми. „Рио Брава“! И Шейн е сниман в Тексас… май точно така беше… Джек Пелънс издухва Елиша Кук-младша, десетилетия преди Дороти да яхне торнадото и да отлети за Оз. „Дилижансът“, „Бандитът“, „Мъжество“, „Дестри идва отново“, „Непростимо“, „Човекът с големите планове“, „Жълто небе“ — толкова много прекрасни филми! Не всички са снимани в Тексас, но поне пресъздават неговата атмосфера с Джон Уейн, Грегъри Пек, Джими Стюърт и Клинт Истууд! Легенди и митически местности, които сега се превръщат в действителност, и го очакват там някъде, отвъд магистралата, забулени от дъжда, мъглата и мрака. Убиецът почти вярва, че историите на тези филми се разиграват сега в пограничните градове, през които минава. И той сякаш е Буч Касиди или пък Сънданс Кид9 или някой друг бандит от предишните векове — убиец, обаче не лош човек, а просто неразбран от обществото, принуден да убива, заради онова, което са му сторили хората. По петите му са преследвачите…
Спомени от филми, гледани на големия и малкия екран, които всъщност съставляват по-голямата част от спомените му изобщо, нахлуват в тревожното му съзнание, успокояват го и за известно време той така е погълнат от фантазиите си, че почти не обръща внимание на шофирането. Постепенно обаче се връща на земята и забелязва, че е намалил скоростта на шестдесет и пет километра в час. Камиони и коли с рев минават покрай него, вятърът от тяхното профучаване блъска хондата, запраща кални пръски върху предното стъкло, а червените им стопове бързо се изгубват напред, в мрака на нощта.
Убеждавайки сам себе си, че неговата съдба ще е също толкова велика, колкото тази на Джон Уейн в неговите филми, убиецът отново дава газ.
Празни и полупразни опаковки от храна — смачкани, мазни и пълни с трохи, са натрупани върху седалката до него. Изведнъж те се изсипват на пода и запълват мястото за краката чак до арматурното табло.
От купчината отпадъци той измъква една неразтворена кутия с понички. За да ги промие, убиецът си отваря една кутия възтопло пепси.
На запад… Все на запад.
Там го чака неговата самоличност и той ще бъде някой.