Мозъкът му не беше вече блокирал. Бе помислил за някои мерки, които трябваше да вземе, макар те да бяха твърде незначителни, за да се смятат като план на действие.
Той влезе в големия килер в кабинета си и грабна четири кашона от един куп, състоящ се от тридесет-четиридесет кутии с еднакви размери и форма. Всеки кашон съдържаше двайсет книги с твърди корици. Марти ги пренесе два по два до гаража и ги сложи в багажника на „БеЕмВе“-то, а лицето му се сгърчи от болката във врата, предизвикана от усилието.
Като влезе в голямата спалня, след като бе оставил в багажника и втората двойка кашони, той се сепна още щом прекрачи прага, заставайки лице в лице с Пейджи, която мигновено се извъртя към него с пушка в ръка.
— Извинявай — каза тя, когато го видя.
— Правилно постъпи — рече Марти. — Събра ли и багажа на момичетата?
— Не, но вече свършвам тук.
— Аз ще го стегна — каза Марти.
Следвайки кървавите стъпки до стаята на Шарлът и Емили, минавайки покрай счупения парапет, той погледна към преддверието долу. Все още се надяваше да види мъртвеца, проснал се върху изцапаните със засъхнала кръв плочки.
9.
Шарлът и Емили се бяха сгушили върху канапето във всекидневната на Делорио, допрели глави. Те се преструваха, че са погълнати от глупавата телевизионна пиеса, която даваха в момента, за някакво глупаво семейство с глупави деца и глупави родители, които вършеха глупави неща, за да решат глупавите си проблеми. Докато се преструваха на захласнати по пиесата, те можеха да разчитат, че мисис Делорио ще остане в кухнята, за да приготви вечерята, а мистър Делорио щеше или да крачи из къщата, или да стои до прозорците, гледащи към предния двор, и да наблюдава полицаите навън. А, когато никой не им обръщаше внимание, момичетата можеха да си шепнат и да се опитат да отгатнат какво става у тях.
— Може би татко е ранен — каза Шарлът, разтревожена.
— Казах ти вече милион пъти, че не е.
— Какво знаеш ти? Само на седем години си.
Емили въздъхна.
— Той ни каза в кухнята, че е добре, когато мама мислеше, че е ранен.
— Беше целият в кръв — рече притеснено Шарлът.
— Но той каза, че кръвта не е негова.
— Не си спомням.
— А аз да — рече Емили, натъртвайки думите.
— Ако татко не е бил ранен, тогава кой е?
— Може би крадецът — отвърна Емили.
— Ние не сме богати, Ем. Какво би търсил един крадец в нашата къща? Хей, може би е трябвало татко да застреля мисис Санчес!
— Защо да застрелва мисис Санчес? Та тя е само една чистачка!
— Може би тя е побесняла — рече Шарлът и тази възможност изцяло допадна на склонността й към драматичното.
Емили поклати глава.
— Не и мисис Санчес. Тя е мила.
— Милите хора могат и да побеснеят.
— Не могат.
— Брей, могат!
Емили скръсти ръце на гърдите си.
— Назови един човек.
— Мисис Санчес.
— Освен мисис Санчес!
— Джек Никълсън.
— Кой е той?
— Знаеш го — актьорът! В „Батман“ той играе шута и беше напълно и изцяло побеснял!
— Тогава може би той винаги си е напълно и изцяло побеснял.
— Не, понякога е мил… Както във филма с Шърли Маклейн. Там той играеше астронавт, а дъщерята на Шърли беше много болна и откриват, че има рак. Тя умира и Джек е толкова сладък и мил.
— Освен това днес не е денят на мисис Санчес.
— Какво?!
— Тя идва само в четвъртък.
— Виж какво, Ем, ако е побесняла, тя изобщо няма да знае кой ден е днес — възрази Шарлът, доволна от превъзходната логика на отговора си. — Навярно тя е избягала от някоя лудница, разхожда се наоколо и работи тук и там като домашна прислужница. А пък понякога, когато побеснее, убива хората в някое семейство, опича ги и ги изяжда на вечеря.
— Бе я стига! — рече Емили.
— Не, слушай — настоя шепнешком Шарлът. — Също като Ханибал Лектър.
— Ханибал Канибала! — възкликна Емили, смаяна.
И на двете момичета бе забранено да гледат филма, който Емили упорито наричаше „Мъчението на агнетата“20, защото мама и татко ги смятаха за малки, но те бяха чували за него от други деца в училище, които го бяха гледали на видео един милиард пъти.
Шарлът виждаше, че Емили вече не е така сигурна за мисис Санчес. Ханибал Канибала в крайна сметка беше лекар, който страхотно се бе разбеснял и започнал да отхапва носове и други органи на хората, така че идеята за разбесняла се канибалка-чистачка изглеждаше доста логична.