Германският войник има щастието, че в такъв решителен момент го ръководят хора, които не са съвсем с ума си. Хитлер изпада в истерия пред картите на Берхтесгаден. Гьоринг беше измъкнат от санаториум за наркомани в Швеция. Рьом, Розенберг и всички останали биха накарали стария доктор Фройд да потърка ръце от удоволствие, ако ги види в своята чакалня във Виена. Само един луд със своя безумен взор е в състояние да предвиди, че за десет години може да създаде цяла империя просто като обещае, че ще превърне погромите в държавна политика. Всъщност евреите са подложени на унищожение вече от двадесет века, но без някакви задоволителни резултати. Нас ни водят срещу армии, съставени от нормални и разумни човешки същества, неспособни в никакъв случай да се отклонят от установените правила, дори и да пукнат от напрежение, докато ние се управляваме от хора, замаяни от парите на опиума, и от бъбриви ефрейтори, добили военните си познания преди двадесет и пет години, докато са поднасяли чай на някой ранен капитан в окопите при Пасендел. Как можем тогава да загубим войната?
Ако аз бях епилептик или страдах от амнезия, или умствено разстройство, бих имал повече основания да се надявам да постигна някакъв успех в Европа през следните тридесет години и по-добре бих служил на родината си…
Докторът беше около седемдесетгодишен побелял човек. Под очите си имаше морави торбички и когато опипваше грубо коляното на Християн, ръцете му трепереха. Беше полковник, но изглеждаше стар дори и за такъв чин. Устата му миришеше на коняк, а малките му сълзящи очички оглеждаха подозрително покрития с белези крак на Християн, търсейки да открият признаци на симулация и измама, които той толкова често беше срещал през тридесетгодишната си практика в армиите на кайзера, на социалдемократите и на Третия райх. „Само дъхът му не се е променил през тия тридесет години — помисли си Християн. — Сменяват се генерали, умират подофицери, философски течения заливат Европа от север към юг, но тоя полковник вони на алкохол така, както е вонял през дните, когато във Виена император Франц Йосиф, застанал до своя царствен събрат30, е инспектирал и пращал към Сърбия първите саксонски гвардейци!“
— Нищо ви няма — заяви полковникът и санитарят побърза да нанесе две цифри в картона на Християн. — Всичко е в ред. Наистина кракът ви не изглежда блестящо, но ще можете да вървите по петдесет километра на ден и пак няма да почувствате умора. Е?
— Нищо не съм казал, господин полковник — отвърна Християн.
— Годен за строева служба — добави лекарят и погледна сурово пациента си, сякаш той му беше възразил нещо.
— Разбирам, господин полковник.
Лекарят нетърпеливо го чукна по крака.
— Свалете крачола си, подофицер — рече той, наблюдавайки как Християн оправя панталоните си. — С какво сте се занимавали преди войната?
— Бях учител по ски.
— Какво? — Полковникът го погледна ядосано, сякаш Християн го беше обидил с нещо. — Какъв учител?
— По ски, господин полковник.
— Аха — отсече докторът. — С такова коляно не ще можете да ходите вече на ски. Но това няма значение, ските са занимание за младежта. — Той се обърна настрани и започна да си мие грижливо ръцете, сякаш голата бледа плът на Християн беше покрита с мръсотия. — Ще ви се случва понякога и да накуцвате, но какво от това? Лошо ли е от време на време човек да понакуцва? — Полковникът се разсмя, като оголи жълтите изкуствени зъби. — Как иначе ще се разбере, че сте били на война?
Когато Християн излизаше от стаята, докторът все още търкаше грижливо ръцете си в голямата емайлирана мивка, която вонеше на карбол.
— Ще бъдете ли така добър да ми донесете един щик? — каза Харденбург. Християн седеше до леглото, загледан в протегнатия си крак, който все още беше схванат. На съседното легло лежеше същият танкист, все така затворен в безмълвния леден антарктик на своите превръзки и окръжен от ужасната тропическа воня на гниеща материя. Християн току-що бе уведомил лейтенанта, че на следващия ден заминава за фронта, но Харденбург не бе отвърнал нищо. Той лежеше неподвижен и притихнал, отпуснал върху възглавницата бинтованата си глава, която приличаше на огромно пропукано яйце. Християн почака малко и реши, че Харденбург не го е чул, затова повтори:
30
Франц Йосиф (1830–1916) — австрийски император (1848–1916). Под „царствен събрат“ авторът има пред вид германския император Вилхелм II (1859–1941).