— Занапред, редник — каза Рикит, застанал в застрашителна поза и опрял разперените си ръце на две срещуположни легла, — занапред ще те взема под собственото си крило. Момчета — повиши той глас, за да го чуят останалите, като продължаваше да гледа Ноа със зла притаена насмешка, — момчета, обещавам ви, че това еврейче за последен път обърква вашата съботна отпуска. Давам ви тържествено обещание и ви се заклевам. Това не е синагога в Ийст Сайд, Исаче, това е казарма на армията на Съединените американски щати и тук всичко трябва да блести, да блести като в дома на бял човек, да, Исаче, като в дома на бял човек.
Ноа гледаше изумено и упорито тоя висок, почти без устни човек, който стоеше тромаво пред него между двете редици легла. Сержантът бе назначен в ротата им едва предишната седмица и досега не даваше вид, че обръща на Ноа по-особено внимание. При това, откакто бе влязъл в казармата, никой не го беше упреквал, че е евреин. Объркан, Ноа погледна към останалите войници, но те продължаваха да мълчат, като го наблюдаваха с обвиняващи очи.
— А сега един от вас да се залови веднага на уборка — продължи да фъфли Рикит по начин, който при друг случай можеше да разсмее всички. — Исаче, обличай работните си дрехи и донеси ведро. Ще измиеш всичките прозорци в помещението и ще ги измиеш така, както подобава на истински християнин. Гледай само да не изпортиш нещо и да ме ядосаш! Обличай се бързо, Исаче, и се залавяй за работа. Ще дойда на проверка и ако прозорците не светят като на бъдни вечер, ще има много да съжаляваш.
Рикит се обърна лениво и излезе от казарменото помещение. Ноа отиде до леглото си и започна да развързва връзката си. После намъкна работните си дрехи, чувствайки, че всички в помещението го следят със суров и обвинителен поглед.
Само новият редник, Уитикър, не гледаше към него — той оправяше грижливо леглото си, което Рикит бе разхвърлял по заповед на капитана.
Малко преди да се здрачи, Рикит се върна и прегледа прозорците.
— Добре, Исаче — рече той накрая. — Тоя път ще ти простя. Добре си изчистил прозорците. Но не забравяй, че ще те държа под око. Знай, че не мога да търпя никакви негри, евреи, мексиканци и китайци и занапред няма да ти бъде никак леко в тая рота. А сега се махай оттука и си подвивай опашката. И не забравяй да изгориш ония книги, както каза капитанът. Трябва да те предупредя, че той не те обича особено много и ако види пак книгите ти, не отговарям за твоя живот. Хайде, обирай си крушите, Исаче, до гуша ми дойде да гледам противната ти муцуна!
Вече се стъмваше, когато Ноа се качи бавно по стъпалата на казарменото помещение и прекрачи прага. Някои от войниците спяха, а в средата на стаята върху две долепени сандъчета други играеха покер. До входа миришеше на алкохол и по лицето на Райкър, чието легло беше най-близо до вратата, се бе разляла широка пиянска усмивка.
Донъли, който лежеше по долни дрехи на леглото си, отвори едното си око и каза високо:
— Акерман, аз нямам нищо против това, че си убил Христа, но никога няма да ти простя, задето не си измил това проклето стъкло. — И отново затвори очи.
Ноа се усмихна леко. „Шегува се — помисли си той, — малко грубичко, но все пак се шегува. Ако вземат всичко на шега, не ще бъде толкова лошо.“ Но човекът от съседното легло — висок, слаб фермер от Южна Каролина, който седеше, хванал главата си с ръце, се обади съвсем сериозно:
— Вие, евреите, ни вкарахте в тая война. Защо не се научите най-после да се държите като хора?
Ноа разбра, че колегите му съвсем не се шегуват. Той се приближи бавно със сведени очи до своето легло, за да не срещне погледите на другите, но чувстваше, че всички го наблюдават. Покерджиите престанаха да играят, когато мина край тях, а Уитикър, новият редник, който изглеждаше почтен човек и също бе пострадал днес от началството — и той даже го наблюдаваше с известна враждебност от леглото си, което току-що беше оправил.
„Невероятно — помисли си Ноа. — Но всичко това ще се уреди, ще се уреди…“
Той извади боядисаната в маслинен цвят картонена кутия, в която държеше писмените си принадлежности, и се залови да пише на Хоуп.
„Мила — започна Ноа, — току-що привърших домакинските си задължения. Лъснах стотици стъкла с такова старание, с каквото златарят шлифова петдесеткаратов диамант за любимата на бутлегър31. Не зная как бих се представил в бой с немски пехотинец или японски войник от морската пехота, но моите прозорци биха могли да съперничат по всяко време с прозорците на техните най-отбрани войски…“