Выбрать главу

— Лично аз пет пари не давам за това — добави Минси. — Ако зависи само от мене, можете да се явявате тук облечен като негър или с пола от слама. Но при нас идват офицери и от други части и ще останат с лошо впечатление.

— Разбирам, сър — рече Майкъл.

— Войскова единица като нашата — продължи Минси — е длъжна да има по-военен вид дори от парашутните части. Ние трябва просто да блестим, трябва да светим. Вие приличате на дежурен по кухня в патагонската армия.

— Да, сър.

— Нима не можете да се снабдите с друга куртка?

— Поисках още преди два месеца — обясни Майкъл. — Капитанът от снабдителната служба не желае вече да говори с мене по този въпрос.

— Поне си лъснете копчетата. Това не е много трудно, нали?

— Да, сър.

— Как можем да знаем — рече Минси — дали някой хубав ден генерал Лий няма да ни посети.

— Точно така, сър.

— Освен това бюрото ви е винаги отрупано с книжа. Това прави лошо впечатление. Поставете всичко в чекмеджетата. Дръжте винаги само по един документ на бюрото.

— Разбрано, сър.

— И още едно нещо — рече Минси унило. — Исках да ви питам дали имате в себе си пари. Снощи останах длъжник в „Ле з’Амбасадьор“, а дневните си ще получа едва в понеделник.

— Ще ви стигне ли една лира?

— Само толкова ли имате?

— Да, сър — отвърна Майкъл.

— Добре — рече Минси и взе банкнотата. — Благодаря. Радвам се, че сте при нас, Уитикър. До идването ви тук всичко беше в хаос. Ако само добиете малко по-войнишки вид!…

— Разбрано, сър.

— Изпратете ми сержант Московиц — нареди Минси: — Тоя кучи син е червив от пари.

— Да, сър. — Майкъл отиде в другата стая и каза на сержант Московиц да се яви пред капитана.

Така минаваха дните в Лондон през зимата на 1944 година.

„О, моят смраден грях достига бога! — възкликна кралят след излизането на Полоний. — Проклятие най-древно нося аз — братоубийство.“40

На малките табла от двете страни на сцената блесна сигналът „въздушна тревога“ и в следващия миг се разнесе воят на сирените, последван от далечния грохот на зенитните оръдия, там някъде около крайбрежието.

„… Нито мога да се моля — продължаваше кралят, —

искам страстно, но не мога. Грехът ми — той е по-силен от моето желание…“

Грохотът на зенитната артилерия ставаше все по-силен — очевидно противниковите самолети се намираха вече над предградията на Лондон. Майкъл се огледа. Беше премиерно представление, с нов изпълнител в ролята на Хамлет и присъстващите бяха дошли в най-официалното си военновременно облекло. Сред публиката имаше много възрастни дами, които може би не бяха пропуснали нито една премиера на „Хамлет“ от времето на сър Хенри Ървинг41. В ослепителната светлина на рампата проблясваха бели коси, пристегнати във високи прически, и черни воалетки. Всички продължаваха да седят тихо, неподвижни, вперили очи в смутения, обхванат от отчаяние крал, който крачеше напред-назад из мрачната зала на Елсинор.

„Прости ми скверното убийство… —

говореше високо кралят. — Не!

Това е невъзможно — че все още аз притежавам туй, което беше цел на убийството: короната и моята гордост, и моята кралица“.

Това беше главната сцена на краля и актьорът очевидно бе работил дълго над нея. Той беше самичък на сцената и сега му предстоеше да произнесе дълъг красноречив монолог. Играеше много добре — развълнуван, измъчен и смазан под тежестта на проклятието, той се движеше по сцената, докато Хамлет стоеше притаен зад кулисите и се колебаеше дали да го прониже, или не.

Оръдейната стрелба ставаше все по-силна и неравномерното бръмчене на немските самолети се приближаваше към позлатения купол на театъра. А гласът на краля ставаше все по-гръмовит, сякаш чрез него говореше тривековната история на английската драма и отправяше предизвикателство към бомбите, самолетите и оръдията. Залата беше притихнала. Зрителите слушаха с такова напрегнато внимание, като че присъстваха на премиерата на същата трагедия в театър „Глобус“42

„… В развратний ход

на този свят — възкликна кралят — ръката позлатена

вернуться

40

Цитираните стихове от „Хамлет“ са от превода на Гео Милев.

вернуться

41

Хенри Ървинг (1838–1905) — английски актьор и режисьор.

вернуться

42

„Глобус“ — театър, основан в 1599 г. в Лондон. На неговата сцена били представяни произведенията на Шекспир.