— Генерал Рокланд — каза Луиза, — позволете ми да ви представя редника Уитикър. Той просто обожава генералите.
Рокланд му стисна ръката с такава сила, че едва не я строши, и Майкъл реши, че този човек сигурно някога бе играл ръгби в Уест Пойнт.46
— Приятно ми е да се запозная с вас, млади човече — заяви генералът. — Видях ви на вечерята, когато се измъквахте с тази очарователна млада дама.
— Той настоява да си остане редник — обясни усмихнато Луиза. — Какво можем да направим от него?
— Ненавиждам професионалните редници — отсече генералът и капитанът, който стоеше зад него, кимна сериозно глава.
— И аз също — рече Майкъл. — С удоволствие бих станал лейтенант.
— Аз мразя и професионалните лейтенанти — каза Рокланд.
— В такъв случай, сър — пошегува се Майкъл, — ако желаете, бихте могли да ме направите подполковник.
— Може и да ви направя — отговори генералът, — може и да ви направя. Джими, запиши името на тоя човек.
Капитанът започна да рови из джобовете си и накрая измъкна една картичка с реклама за частни таксита.
— Фамилно име, чин, личен номер — машинално рече той.
След като получи необходимите сведения, капитанът прибра грижливо картичката във вътрешния си джоб. Когато закопчаваше куртката си, Майкъл забеляза, че той носи яркочервени тиранти.
Междувременно генералът бе приковал Луиза до стената в ъгъла и стоеше наведен към лицето й. Майкъл тръгна към тях, но дамата с дългите зъби му прегради пътя, като се усмихна любезно и примига.
— Ето визитката ми — рече тя и му подаде картичка от плътен картон; „Мисис Отили Менсъл Кърни — прочете той. — Риджънт 4027.“
— Всяка сутрин до единадесет часа съм вкъщи — добави Кърни и се усмихна двусмислено. После се обърна и с развят воал тръгна от маса на маса да раздава визитните си картички.
Майкъл си поръча един джин и тръгна към масата, където седеше полковник Павоне, заобиколен от военните кореспонденти, двама от които Майкъл познаваше лично.
— … след войната — ораторстваше Павоне — Франция ще тръгне наляво и нито ние, нито Англия, нито Русия ще можем да променим събитията. Седнете, Уитикър, ние пием уиски!
Майкъл допи джина си и седна при тях. Един от кореспондентите наля в чашата му четири пръста уиски.
— Аз се числя към гражданската администрация — продължи Павоне — и не знам къде ще ме изпратят. Но да ви кажа откровено, ако ме прехвърлят във Франция, това ще бъде наистина комично. Французите управляват страната си от сто и петдесет години и просто ще се изсмеят, ако някой американец намисли да ги посъветва например къде да поставят водосточните тръби на кметството си.
— Залагам петстотин лири — обади се унгарецът кореспондент от съседната маса.
— Приемам — отговори майорът от авиацията. Двамата написаха съответните разписки.
— Какво стана, Уитикър? — попита Павоне. — Нима генералът ви отне момичето?
— За краткосрочна аренда — отвърна Майкъл и погледна към бара, където генералът се смееше дрезгаво, притиснал Луиза.
— Привилегия на чина — закачи го Павоне.
— Генералът обожава младите жени — обади се един от кореспондентите.
— Този човек прекарал две седмици в Кайро и през това време успял да завърже връзки с четири момичета от Червения кръст. Когато се върнал във Вашингтон, бил награден с орден за бойни заслуги.
— Получихте ли от тия неща? — Павоне помаха визитната картичка на мисис Кърни.
— Това е един от най-скъпите ми сувенири — отговори сериозно Майкъл, като извади картичката.
— Тая жена — заяви Павоне — сигурно харчи огромни средства по печатниците.
— Баща й — намеси се друг кореспондент — е производител на бира. Имат купища пари.
„Не искам да постъпя в авиацията, — запяха английските летци от съседната стая, — не искам да воювам. Предпочитам из баровете на Пикадили да се шляя и с парите на знатните дами да си погуляя…“
Вън завиха сирените за въздушна тревога.
— Фриц започва да става много разточителен — рече един от кореспондентите. — Вчера написах статия, в която недвусмислено доказах, че луфтвафето вече не съществува. Събрах всички публикувани данни за унищожените от американската и английската авиация противникови самолетни заводи, изчислих броя на свалените при нападения немски изтребители и дойдох до извода, че германците разполагат с минус сто шестдесет и осем процента от предишната си въздушна мощ. Статията ми излезе три хиляди думи.