— По-рано стомахът ми работеше като машина — заоплаква се Кийн. — Но ето, взех, че се ожених…
Стигнаха така, мълчаливо, до последната землянка и офицерския клозет, после се обърнаха и тръгнаха назад.
— Жена ми просто ме обезличи — рече Кийн. — А на всичко отгоре искаше веднага да има три деца. Ти, разбира се, няма да повярваш, че жена, която така упорито желае да има деца, може да бъде студена, но моята наистина е студена. Просто не търпи да се докосна до нея. На всичко отгоре шест седмици след като се венчахме, ме хвана запек и оттогава до днес не съм видял бял ден. Ти женен ли си, Уитикър?
— Разведен.
— Ако имах възможност — рече Кийн, — и аз бих се развел. Тая жена ме обезличи. На времето исках да стана писател. Познаваш ли много писатели?
— Няколко.
— Но сигурно никой от тях не е с три деца? — Гласът на Кийн прозвуча озлобено в тъмнината. — Тя ми метна примка на врата още в самото начало. А когато започна войната — просто нямаш представа какви усилия трябваше да положа, докато се съгласи да се запиша доброволец! Човек от семейство като моето, човек, чийто брат има такива заслуги… Разправял ли съм ти как брат ми получи ордена си?
— Да — отвърна Майкъл.
— За една сутрин убил единайсет германци. Единайсет германци! — повтори Кийн с нотка на завист и възхищение в гласа си. — Аз исках да се запиша в парашутните войски, но жена ми изпадна в истинска истерия. Сякаш в нея е събрано всичко лошо — полова студенина, неуважение, страх, истерия. Да, и виж в какво съм се превърнал сега! Павоне ме мрази. Никога не ме взема със себе си на своите обиколки. Ето, ти беше днес на фронта, нали?
— Да.
— А знаеш ли с какво се занимавах аз? — скръбно попита братът на кавалера на „Почетния медал“. — През цялото време писах на машина какви ли не книжа! И всичко по пет екземпляра. Повишения, медицински заключения, парични ведомости… Добре поне, че брат ми не доживя да види това.
Двамата вървяха бавно под дъжда с каски, от които струеше вода, насочили към земята карабини, за да ги предпазят от влагата.
— Искам да ти призная нещо — подхвана отново Кийн. — Преди две седмици, когато германците почти пробиха нашата отбрана и се заговори, че ще ни пратят на предните линии, аз се молех честно ти говоря — фрицовете да успеят. Да, просто се молех. За да можем да се бием с тях.
— Ти си кръгъл глупак — рече Майкъл.
— Аз бих могъл да стана славен войник — изхриптя Кийн и се оригна. — Да, славен. Зная. Погледни моя брат. А ние бяхме родни братя, макар че той беше двайсет години по-голям от мен. Павоне знае това. Ето защо изпитва садистично удоволствие да ме държи тука като машинописец и взема със себе си други хора.
— Ти наистина заслужаваш да получиш куршум в главата — рече Майкъл.
— Съгласен съм — разпалено отговори Кийн. — Пет пари не давам, ако ме убият, и не искам никой да жали за мене.
Майкъл се опита да разгледа лицето на Кийн, но то оставаше скрито в тъмнината. Неочаквано той почувства съжаление към тоя страдащ от запек човек и въображаем герой, който беше преследван от славата на своя брат и който бе попаднал на студена жена.
— Трябваше да постъпя в офицерската школа — подхвана отново Кийн. — Сигурно щях да стана чудесен офицер. Днес щях да имам собствена рота и сигурно вече щях да нося „Сребърната звезда“60 на гърдите си. — Двамата вървяха един до друг под клоните на мокрите дървета и гласът на Кийн звучеше с болезнена пискливост като глас на истински безумец. — Познавам се добре. От мен би излязъл доблестен офицер.
При тия думи Майкъл неволно се усмихна. В тази война подобен епитет можеше да се срещне само в цветистите военни комюникета и заповедите за награждавания. Думата „доблестен“ не беше никак подходяща в тая война и само хора от рода на Кийн можеха да я употребяват с такава разпаленост, да вярват в нея и да смятат, че тя има някакво реално значение.
— Да, доблестен — твърдо повтори Кийн. — Аз бих показал на жена си на какво съм способен. Бих се върнал в Лондон окичен с ордени и бих направил истинска сензация сред жените там. Досега не съм имал успехи, защото съм обикновен редник.
Майкъл се усмихна, като си помисли за редниците, които бяха имали безспорен успех сред английските дами: той беше уверен, че ако Кийн се върне окичен с ордени от цял свят и с пагони, осеяни с всички възможни звезди навсякъде — и в барове, и в спални — пак ще срещне само студени жени.