Майкъл я проследи с очи как се отдалечава в своята семпла елегантна черна рокля сред поставените почти една до друга маси.
„Господи! — помисли си той, — и тая жена е от Скинектъди!“
— Войната — продължи замислено Ахърн — представлява, както казах, объркан куп от противоречиви елементи.
— Какво е положението? — попита първият кореспондент.
— Левият ми фланг е обходен — отвърна колегата му, — десният ми фланг е разбит, а центърът ми е отхвърлен назад. Ще трябва да атакувам.
— Отнемам ви командването — заяви първият кореспондент.
— След войната — подхвана отново английският кореспондент — ще си купя къща край Биариц и ще се преселя в нея. Просто не мога да понасям английската храна. Ако ми се наложи да отида в Лондон, ще взема със себе си в самолета кошница провизии за два дена и ще се храня в стаята си в хотела.
— Това вино не е достатъчно ферментирало — обади се от другия край на масата един офицер от службата за обществени информации, с нов блестящ кобур, окачен на преметнат през рамото му ремък.
— Ако, в бъдеще можем да се надяваме на някого, това са само французите — чу Майкъл гласа на Павоне, поучаващ двама млади пехотински офицери, които навярно се бяха отлъчили от дивизията си за тая нощ — Американците трябва не само да се сражават, за да освободят Франция, но са длъжни и да разберат нейната душа, да й помогнат да стъпи на крака и да проявят към нея търпимост. А това не е лесно, защото французите са особен народ. Те ни дразнят, понеже са шовинисти и крайно благоразумни, държат се високомерно с другите, понеже имат независим дух и са велика нация. Ако бях председател на Съединените щати, бих пращал всички млади американци за две години във Франция вместо в колеж. Юношите ще се научат да разбират от хубава храна и изкуство, а момичетата — от проблемите, свързани с пола, и след петдесет години на брега на Мисисипи ще израсне една истинска утопия…
Младата жена в цветната рокля, която бе наблюдавала упорито Майкъл, му кимна и се усмихна широко веднага щом улови погледа му.
— Ирационалният елемент, който представлява съставна част на войната — продължи Ахърн, — е нещо, което никой не е описал в нашата литература. Позволете ми още веднъж да ви напомня за полковника на Стендал.
— Какво казва полковникът на Стендал? — разсеяно попита Майкъл, чиито мисли плуваха блажено сред пари от шампанско, тютюнев дим, аромат на парфюми, мирис на свещи и сластолюбиви желания.
— Когато войниците му паднали духом — рече Ахърн с наставнически и внушителен тон — и били готови да ударят на бягство под напора на врага, полковникът ги обсипал с ругатни, размахал сабята си и креснал: „Хайде, вашта мръсна…!“ Тогава войниците се понесли след него и разбили противника. Груби думи наистина, но те засегнали някаква необяснима струна в сърцата на хората му, укрепили волята им и ги повели към победа.
— Ех — със съжаление въздъхна Майкъл, — днес няма такива полковници.
Някакъв пиян английски капитан, заглушавайки оркестъра, запя с цяло гърло: „На линията «Зигфрид»63 ще прострем ний нашето пране!“ Песничката беше веднага подхваната от други. Оркестрантите се принудиха да прекъснат танцовата мелодия и започнаха да акомпанират на певците. Пияният капитан — едър мъжага с ослепително бели зъби — сграбчи някакво момиче и затанцува с него. Наскачаха и други двойки, присъединиха се към тях и заиграха бавно в редица, като лавираха между застланите с книжни покривки маси и кофичките с шампанско. След минута танцуваха вече двадесет души. Те пееха високо, отхвърлили глави назад, и всеки държеше с две ръце за талията застаналия пред него; това приличаше на тържествения танц „змей“, който колежаните играеха след победа на техния футболен отбор, с тая разлика, че сега хората танцуваха в осветена със свещи зала, с нисък таван и песента звучеше просто оглушително.
— Не е лошо — рече Ахърн, — но е твърде познато, за да представлява интерес от литературна гледна точка. В края на краищата съвсем естествено е след такава победа освободители и освободени да пеят и да танцуват. Колко по-интересно обаче би било да се намираш в царския дворец в Севастопол, когато кадетите, напълнили плувния басейн с шампанско от царската изба, са хвърляли в него голи балерини в очакване появата на Червената армия, която ще ги разстреля до един. Извинете ме — завърши Ахърн със сериозен глас, — но аз трябва да взема участие в танца.