— Не можете ли да се приберете сама? — попита той унило. Тя стоеше пред него хубава, малко пребледняла, с измокрени от дъжда коса и палто.
— Как се осмелявате да предложите такова нещо? — с рязък и властен глас възкликна девойката. — Аз не мога да си отида сама. Тръгвайте!
Ноа въздъхна. Ето че на всичко отгоре младата жена му се бе разсърдила.
— И не въздишайте като мъж под чехъл — добави остро тя.
„Боже мой, какво се случи? — питаше се замаян Ноа. — Как попаднах в такова положение и с какво право ми говори така?“
— Добре, аз тръгвам — заяви девойката и се обърна решително, отправяйки се към станцията на подземната железница. Той я погледна с объркан израз и забърза след нея.
От мокрите дрехи на пътниците в метрото лъхаше влага и спарена миризма. Въздухът беше застоял и имаше някакъв лек вкус на желязо, а гърдестите момичета по рекламите за зъбни пасти, слабителни препарати и сутиени изглеждаха жалки и смешни в мътната светлина на прашните лампи. Останалите пътници, които се връщаха кой знае от каква работа и от какви срещи се полюляваха сънливо на мръсните жълти седалки.
Девойката седеше мълчалива, със стиснати устни. Когато трябваше да сменят влака, тя стана и излезе на платформата със същия строг и укорен израз на лицето, като остави Ноа да се влачи смутено зад нея.
Трябваше да сменят още няколко влака и да чакат дълго на пустеещите перони. През цялото време от пропуканите дъждовни тръби се стичаше вода, която капеше по мръсните сиви стени и ръждясалите железни конструкции на тунелите. „Това момиче, изглежда, живее в самия край на града — с тъпа враждебност си мислеше Ноа, — най-малко на петстотин ярда от метрото, някъде сред бунищата и гробищата!“ Бруклин — колко дълъг беше тоя Бруклин, проснат под нощния покров от Ийст Ривър до Грейвсенд Бей, от покритите с петрол води на Грийнпойнт до рововете за смет в Канърси. Бруклин, подобно на Венеция, беше ограден почти отвсякъде с вода, само че тук Големият канал беше заменен с метрото „Четвърто авеню“.
„Каква настойчива и самоуверена е тая девойка! — продължи да размишлява Ноа, като гледаше с яд спътничката си. — Да помъкне със себе си един почти непознат човек през мръсния, изпълнен с оглушителен шум лабиринт на местната подземна железница! Какво щастие наистина ще е за мен, ако се наложи нощ след нощ да припкам по тия мрачни перони, нощ след нощ да пътувам сред закъснели чистачки, крадци и пияни моряци от търговската флота — сред цялата тая публика, която пълни метрото в зори.“ При тая мисъл той неволно изкриви лице. На две крачки от него живееха милиони жени, а ето, той се беше свързал с едно раздразнително, упорито момиче, което се бе изхитрило да живее в най-далечния и най-отвратителен край на най-големия град в света.
„Леандър12 — помисли си Ноа — преплувал Хелеспонт заради една девойка, но не е бил длъжен да я изпраща нощем и да чака на гарата «Дьо Калб авеню» сред кофи смет и плакати, които забраняват да се плюе и да се пуши.“
След цяла вечност те слязоха на една спирка и девойката го поведе нагоре по стъпалата на някаква улица.
— Най-сетне! — рече Ноа и това бяха първите думи, които произнасяше от един час насам. — Мислех, че ще пътуваме под земята през цялото лято.
Девойката се спря на ъгъла.
— А сега трябва да вземем трамвая — студено заяви тя.
— Господи! — възкликна Ноа и после се разсмя. Тук, сред витрините на треторазредните магазинчета и мръснокафявите каменни огради, смехът му прозвуча съвсем безсмислено и неуместно.
— Ако смятате да се държите, така отвратително — рече девойката, — можете да си вървите.
— Щом съм дошъл дотука — отвърна Ноа, като престана да се смее, — ще ви изпратя до края.
Той се приближи и застана до нея мълчалив, със сериозно лице. Бяха се спрели под една улична лампа, като се стараеха да се защитят от острите пристъпи на студения влажен вятър, който идеше от мръсните пристанища и брегове на океана, носейки се над покривите на милиони градски постройки и над струпаните на купчини къщурки във Флетбуш и Бенсънхърст с техните безброй изнурени обитатели, ненамерили в своя тежък житейски път по-добро място, където да подслонят глава.
12
Герой от старогръцката митология, който се влюбил в жрицата на храма на Афродита. За да се вижда със своята възлюбена, той всяка нощ преплувал Хелеспонт (Днес Дарданелските проливи.).