Тогава тримата се върнаха при продадените си другари и седнаха до тях на пясъка.
Внезапната промяна в мислите на Джим се дължеше на дочутия от него разговор между арабите.
От тях той бе узнал, че нямат намерение да купуват други роби и бе решил да не им се покорява, докато не ги принуди да го върнат заедно с Терънс на арабските търговци, които да ги отведат в Мохадор.
За това именно бе повикал назад другарите си.
Обясни им с няколко думи каква бе работата и те обещаха да не се покоряват на господарите си, ако настояват да ги разделят.
Напразно арабите викаха името на Пророка си и проклинаха кучетата християни. Последните дори не ги слушаха. След това обаче последваха и удари. Хари, който досега се ползваше с уважение, беше тъй силно бит, че цялата му овехтяла дреха се просмука с кръв.
Джим и Терънс за трети път посъветваха другарите си да отстъпят, но те решително се отказаха от този съвет.
Джим, като видя, че няма да може да ги принуди да отстъпят, реши да си опита щастието, като поговори с предишните си господари.
— Купете ни и ни отведете в Свеора, както ни обещахте, и ние ще дойдем след вас. Повтарям ви, ще получите голям откуп за нас.
Единият от търговците каза, че иска да купи Джим и Терънс на своя, частна сметка, но новият им господар отказа да ги продаде.
Около тях се събра тълпа мъже, жени и деца, която крещеше:
— Убийте тези упорити кучета! Как смеят да се противят на волята на правоверните!
Тези съвети се даваха от хора, които нямаха нищо общо с продажбата на робите, но и търговците нямаха намерение да ги слушат, защото щяха да пострадат кесиите им.
Оставаше само един изход: да разделят насилствено непослушните роби.
Всички взеха участие в тази работа. Грабнаха Хари и го вързаха върху гърба на камилата.
Постъпиха по същия начин с Колин, Бил и крумена. Качиха ги насила върху магаретата и им привързаха краката под коремите на животните.
После търговците наеха срещу дребно възнаграждение няколко араби, които да пазят робите през първите два дни, докато стигнат до мароканската граница.
При заминаването единият от търговците каза на Джим:
— Кажете на роднината на богатия търговец „За Бога, да ни купят“, че отиваме в Мохадор, но ако ни лъже, ще бъде веднага убит.
— Той не ви лъже, — каза Джим. — Заведете го и ще получите богат откуп!
— Че защо тогава не тръгват доброволно?
— Защото не искат да оставят другарите си.
— Неблагодарни кучета! Да благодарят на съдбата, че така щастливо ги събра с нас. Или те нас ни считат за жалки роби и искат да им се покоряваме?
В това време другите двама търговци изведоха на пътя камилите и след малко Хари и Колин се разделиха с другаря си Терънс, без да се надяват, че някога ще го видят.
Глава двадесет и първа
ЕЛ-ХАДЖИ1
Хари, Колин и Бил яздиха дял час, привързани към животните. Това ги измъчваше много и помолиха крумена да каже на арабите, че няма да им създават никакви неприятности из пътя, ако ги развържат. До този миг африканецът не бе проговарял с арабите.
Като видяха, че той говори и арабски и че се е крил досега, арабите изсипаха порой ругатни и камшици по гърба му. После развързаха робите и ги пуснаха Да вървят пред кервана, а двамата наети пазачи ги следваха подире им.
Късно през нощта пътниците стигнаха до висока стена, която ограждаше малък глух град.
Като влязоха в него, господарите се разпоредиха да бъдат нахранени робите и да им бъде приготвено място за нощуване, а те отидоха при шейха, който им предложи да си починат след дългия път.
Вечерята на арабите се състоеше от ечемичени питки и мляко. Като се нахраниха добре, робите бяха отведени в стар обор, където прекараха голямата част от нощта в борба с разни насекоми.
Никога не им се бе случвало да нощуват в място с толкова много насекоми, които да са с такъв ненаситен апетит.
Най-после заспаха и Хари видя фрегатата, извика: Ето я! Събуди другарите си и им разказа съня си. Те въздишаха дълго. Сутринта им донесоха закуска.
Слънцето стоеше доста високо на небето и те се чудеха защо арабите не се готвят за път. Бедните роби! Започнаха отново да се страхуват, че ги очаква беда. Времето отминаваше, а арабите не се появяваха.
Обсъждаха развълнувани значението на това необяснимо бавене, което им се виждаше много странно, защото арабите им обещаваха да ги заведат колкото се може по-скоро в Мохадор. Започнаха да се тревожат, че заветната им мечта е заплашена от нова опасност.
Едва надвечер можаха да разгадаят тайната.