Независимо от изложеното тук, дори и за миг не си помисляйте, че енергията и ентусиазмът ни са намалели. Напротив, даже ми става смешно при мисълта, че ще поверя бъдещето си на мъж като Кичиджиро. Като се замисля, нашият Бог също е поверил съдбата си на хора, недостойни за доверието му. И ако в сегашната ни ситуация нямаме друг избор, освен да вярваме на Кичиджиро, то избираме да му вярваме.
Има нещо, което е доста смущаващо, и то е, че Кичиджиро изпитва неутолима жажда за алкохол. В края на всеки работен ден, изглежда че използваше цялата си надница, получена от надзирателя, за да си купи пиене, а когато се напиеше, представляваше трудно описуема гледка. Предполагаме, че докато се наливаше, искаше да притъпи някакви отчетливи спомени, които живееха дълбоко в душата му.
Нощта в Макао настъпи с протяжния и мрачен вой от сигналните тръби на войниците, охраняващи крепостта. И в тукашния манастир правилата бяха сходни с тези у дома: след като вечерята приключеше, следваше вечерна служба за благословия в параклиса, а после свещеници и монаси със свещ в ръка се отправяха към отделните килии, където се отдаваха на уединение. По каменната настилка във вътрешния двор преминаха трийсетина послушници. Светлината в килиите на Гарпе и Санта Марта угасна. Тук сякаш Земята наистина свършваше.
Под светлината на свещта седях с отпуснати на коленете си ръце, вперил неподвижен поглед пред себе си. Отново и отново изпитвах усещането, че се намирам на непознато за Вас място, място, което през целия си живот няма да посетите, място на самия край на света. Изпълва ме съвсем необяснимо, сякаш пулсиращо чувство – зад клепачите ми се разстила безкрайното страшно море, израстват пристанищата, през които минахме, и гърдите ми се свиват болезнено. Със сигурност присъствието ми в този никому неизвестен източен град е като сън, а при мисълта, че всъщност съм буден, ми идва силно да изкрещя, че това е чудо. Наистина ли се намирам в Макао? Все още ми е трудно да повярвам, че просто не сънувам.
Тишината на нощта се нарушаваше от сухо шумолене – по стената пълзеше голяма хлебарка.
„…Идете по цял свят и проповядвайте Евангелието на всички твари. Който повярва и се кръсти, ще бъде спасен, а който не повярва, ще бъде осъден.“[11] Такива са били думите на възкръсналия Иисус, когато по време на вечеря се е явил на учениците си. Мислено следвам светите думи и пред очите ми изплува образът на Христос. Как ли е изглеждало лицето Му? Въпрос, който Библията отминава с мълчание. Както добре знаете, ранните християни са си представяли Иисус в образа на пастир. С късо наметало и семпла туника, с една ръка, хванала крачето на положено на плещите му агне, а друга му ръка, държаща овчарска тояга – външен вид, подобен на този на много от младежите в нашата страна. Такъв е бил благият лик, който са носели в сърцата си тогавашните християни. След това източната култура го изобразява с дълъг нос, къдрава коса, черна брада – създава се лик на Иисус с източни черти, а впоследствие картините на много средновековни художници придават на образа Му царско величие. Но тази вечер за мен лицето Му е като това на запазеното в манастира „Борго Сансеполкро“. Видях го още докато бях семинарист в духовната академия, но си го спомням така ясно, все едно е било вчера. Единият му крак е подпрян на гроб, в дясната си ръка държи кръст, призоваващият му поглед е насочен право към мен и както тогава, на брега на Тиберийско море, когато три пъти е призовал учениците: „Паси овцете Ми. Паси овцете Ми. Паси овцете Ми“[12], ликът му излъчва дързост и Божествена сила. Изпитвам любов към този лик. Винаги съм бил привлечен от образа на Христос така, както мъж бива привлечен от този на любимата си.
Останаха само пет дни до заминаването ни. Към Япония не носим абсолютно никакъв багаж освен собствените си сърца, затова изцяло сме отдадени на духовни приготовления. Не изпитвам желание да пиша повече за Санта Марта. В крайна сметка Бог не дари бедния ни другар с радостта на жадуваното излекуване. Но всичко, сторено от Бог, е за добро. Вероятно съвсем скоро с Божията помощ тайно ще бъде подготвена важна мисия, отредена само за него.
Втора глава