23 декември.
Малка джонка от Фуджоу напусна пристанището. Надвечер голяма джонка, идваща от Китай, пристигна в устието на залива, но поради насрещния вятър през нощта бе изтеглена до Нагасаки с помощта на множество лодки. Палубата ѝ бе препълнена с хора, развяващи пъстроцветни флагчета; носеше се невъобразим шум от барабани и шалмай.
На първия ден от новата година из цял Нагасаки мъже надуват шалмай, удрят гонгове, бият тъпани, обхождайки къщите една след друга. Жени и деца им подават дребни пари през праговете на домовете си.
Това е също и денят, в който просяци, стичащи се от околностите на Фунацу и Какуибара, нахлупили широкополи сламени шапки, на групички от по двама-трима, обикалят от врата на врата и пеят песен, наречена Йара.
2 януари.
Търговците ознаменуват първия работен ден, като още от разсъмване украсяват дюкяните си, окачват нови завеси над входните врати. Продавачът на морска краставица минава по къщите, за да предлага стоката си.
3 януари.
Старейшините от всички околни градове се отправят към канцеларията на губернатора с молба да получат фумие.
Четвъртият ден от новата година е денят, на който церемонията фумие бива приложена върху местните жители. На този ден отона заедно с видни жители от градовете Едо, Имадзакара, Фунацу и Фукуро се оправят към губернатора, така че всеки един от тях да получи дъска с прикрепена върху нея фумие. Информацията за всички семейства бива обобщена и вписана в специален регистър, отнасящ се за фумие. Всяко едно семейство е почистило пътя пред дома си и притихнало, очаква появата на отона и на знатните жители. Докато най-сетне отдалеч се понесе напевен оповестяващ вик: „Идаааат!“, който ще накара членовете на всяко семейство да се наредят като под конец в най-близката до входа стая и смирено да зачакат изпълнението на церемонията.
Фумие представлява дъска, дълга около седем до осем суна[79] и широка около четири до шест суна, на която е прикрепена метална плака с изображение на Светата майка или Иисус. Най-напред фумие трябва да настъпи главата на семейството, след това жена му и децата. Пеленачета, подпомогнати от майките си, също извършват ритуала. Ако в дома има болен, то пред погледа на длъжностното лице фумие следва да бъде опряна в крака му, както е в легнало положение.
На същия този четвърти ден свещеникът неочаквано получи повикване от канцеларията на губернатора. Преводачът дойде да го вземе с паланкин. Нямаше вятър, но небето беше унило и облачно, беше един от онези сковани от студ дни. Навярно всички се бяха прибрали в очакване на церемонията по фумие, в сравнение с вчера стръмният път беше неузнаваемо пуст и утихнал. В управата в Хонхаката, в просмукано от студ помещение с дъсчен под, го очакваше държавен чиновник, пременен в официални одежди.
– Многоуважаемият губернатор е готов да ви приеме.
В стая, застлана с татами, в която единствената вещ беше железен мангал, с подвити крака и изправен гръб седеше губернаторът на Чикуго. Шумът от стъпките го накара да обърне към свещеника лицето си с големи уши и той впери в него проницателен поглед. По бузите и устните му се прокрадваше усмивка, но в очите му нямаше и следа от смях.
– Приемете моите поздравления! – тихо промълви губернаторът.
Откакто се бе отрекъл, свещеникът за първи път се изправяше лице в лице с губернатора. Но сега не чувстваше унижение в присъствието на този мъж. Не бе водил битка срещу японците начело с губернатора на Чикуго. Постепенно бе осъзнал, че бе водил битка срещу собствена си вяра. Но губернаторът със сигурност не би го разбрал.
– С вас отдавна не сме се виждали… – властникът протегна ръце към мангала, кимайки леко с глава. – Свикнахте ли напълно с Нагасаки?