Выбрать главу

ИСКЪМ ДА СЪМ СЪС ХРИСТА

ИСКЪМ ДА БЪДА С ИСУСА…

После също тъй неочаквано млъкна. Старлинг откри, че е станала на крака, а сгъваемият и стол се е прекатурил назад. Листовете се бяха разпилели от скута и.

— Моля те — каза доктор Лектър, като сочеше стола и учтиво я канеше да седне, отново грациозен като балетист. Отпусна се гъвкаво в стола си и подпря брадичка в шепа. — Нищо не разбираш — повтори. — Сами е дълбоко религиозен. Той е просто крайно разочарован, че Христос се бави. Разрешаваш ли ми да кажа на Кларис защо си тук, Сами?

Сами сграбчи долната част на лицето си.

— Моля те, Сами — настоя Лектър.

— Добре — произнесе Сами през пръсти.

— Сами сложил главата на майка си в кутията за волни пожертвования в баптистката църква в Трун. Тъкмо били изпели химна „Дай най-доброто, което имаш, на нашия Спасител“, а той нямал нищо по-любимо от нея. — После Лектър каза през рамо: — Благодаря ти, Сами, всичко е наред. Гледай телевизия.

Дългият мъж се отпусна на пода, опря глава на решетките, съвсем както преди, а телевизионният образ се събра в зениците му. Лицето му бе набраздено от сълзи.

— Опитай сега да разрешиш неговия проблем, а сетне аз ще помисля върху твоя. Той не ни слуша.

Старлинг се удържаше само с върховно усилие на волята.

— Стихът се променя от „съм със Христа“ на „да бъда с Исуса“. Последователността е разумна — бъда, съм…

— Да. Линейна прогресия. Аз лично съм особено доволен от факта, че той знае — Христос и Исус са едно и също. Това е напредък. Идеята за единен Бог, който е същевременно, Троица, трудно се побира в съзнанието — особено на Сами, който не е наясно колко души има в самия него.

— Той прави връзка, макар и неосъзната, между собственото си поведение и своите цели, а това вече е структурирано мислене — продължи Старлинг. — Личи си и в опита да римува. Струва ми се, че според вас той е кататоничен шизоид.

— Да. Усещаш ли мириса на потта му? Този специфичен мирис на пърчовина е всъщност транс-триметил-двухексеноична киселина. Ако си спомняш от учебниците, това е мирисът на шизофренията.

— Смятате ли, че би се поддал на лечение?

— Да, особено сега, когато излиза от ступорната си фаза. Виж как лъщят страните му!

— Доктор Лектър, защо казахте, че Бъфало Бил не е садист?

— Защото според пресата по труповете има следи от завързване на китките, но не и на глезените. Трупът в Западна Вирджиния имаше ли следи от въжета по глезените?

— Не.

— Кларис, одирането на кожата за удоволствие се извършва, когато жертвата е с главата надолу, за да се поддържа по-дълго време налягането на кръвта в главата и гърдите и обектът да бъде в съзнание. Това не ти ли е известно?

— Не.

— Когато се върнеш във Вашингтон, иди в Националната галерия и разгледай „Одирането на Марсий“16, от Тициан преди да са я върнали в Чехословакия. Страшно го бива Тициан в детайлите — обърни внимание на услужливия Пан, който му носи кофа с вода.

— Доктор Лектър, налице са някои изключителни обстоятелства и неочаквани възможности.

— За кого?

— За вас, ако успеем да спасим последната жертва. Видяхте ли сенатор Мартин по телевизията?

— Да, гледах новините.

— Какво мислите за нейното изявление?

— Заблудена, но безобидна. Някой зле я съветва.

— Тя е облечена в изключителна власт. И е крайно решителна.

— Казвай, каквото ще казваш.

— Имам предвид изключителната ви проницателност. Сенатор Мартин даде да се разбере, че ако ни помогнете да измъкнем Катрин Бейкър Мартин невредима, тя ще направи, каквото може, за да ви прехвърли във федерална институция и ако има килия с изглед, ще я получите. Може би също така ще се обръщат към вас с молба да преглеждате писмени психиатрични преценки за постъпващи пациенти… С други думи, нещо като работа, но със същите мерки за сигурност.

— Не го вярвам това, Кларис.

— А би трябвало.

— Не, на теб ти вярвам. Но има неща в човешкото поведение, които са ти също тъй непознати, както и правилното одиране на човешка кожа. Не намираш ли например, че ти си крайно необичаен вестоносец за един сенатор на Съединените щати?

— Изборът бе направен от вас, доктор Лектър. Вие се съгласихте да разговаряте с мен. Или ще предпочетете вече някой друг? А може би не сте в състояние да помогнете?

— Това е колкото нагло, толкова и невярно, Кларис. Аз просто съм убеден, че Джак Крофорд няма да допусне да получа каквато и да било компенсация… Бих могъл да ти предам нещо за сенатора, но аз работя само по един начин — доставката на стоката и заплащането да стават едновременно. Но може да се съгласиш да разменим по нещо — аз ще ти съобщя някакъв факт, а ти ще ми разкажеш нещо за себе си. Съгласна ли си?

вернуться

16

Атина изобретила флейтата, но я захвърлила, защото надуването на бузите загрозявало божественото и лице. Сатирът Марсий я намерил, научил се да свири прелестно на нея и се осмелил да предизвика Аполон на надсвирване. Аполон, то се знае, спечелил състезанието и за наказание одрал Марсий жив. — Б. пр.