Анатомичната рисунка беше изключително добра. Главата беше нейната — на Старлинг.
— Когато се намали до размера на циферблат, много от подробностите ще се изгубят — каза тя.
— За жалост си права, но защо да не стане на стенен часовник?. Смяташ ли, че е безопасно, без да имам патент?
— Механизмът ще е кварцов, а той е вече патентован. Не съм сигурна, но според мен патенти се издават само за уникални механични изобретения, а за рисунки и други подобни се искат авторски права.
— Все пак не си юристка. За ФБР вече не се изисква юридическо образование.
— Нося ви предложение. — Старлинг отвори чантата Зададе се Барни. Тя побърза да я затвори. Завидя на непоклатимото спокойствие на санитаря. В очите му прочете значителна доза интелигентност.
— Извинете за безпокойството — каза той, — но щом като ще имате работа с документи, разполагаме с малко бюрце, по-скоро нещо като ученически чин, ей тук в килера. Искате ли го?
Отново ученичка. Да или не?
— Ще можем ли да разговаряме сега, доктор Лектър? Докторът вдигна разтворена длан в знак на съгласие.
— Добре тогава, Барни. Благодаря ти. Най-сетне седна, а Барни се отдалечи на безопасно разстояние.
— Доктор Лектър, сенатор Мартин има за вас забележително предложение.
— Това аз ще преценя. Нима успя да разговаряш с нея толкова скоро?
— Да. Тя ви дава всичко, което е във възможностите и, и то не подлежи на търгуване — едно-единствено предложение.
Тя вдигна очи от чантата.
Доктор Лектър, убиец на деветима души, беше разперил пръсти под носа си и я наблюдаваше. Зад погледа му надничаше бездънна нощ.
— Ако ни помогнете да открием Бъфало Бил навреме, за да спасим Катрин Мартин, без да и бъде сторено нещо, получавате следното: прехвърляне в болницата на ветераните в Онида Парк, щата Ню Йорк, в килия с изглед към гората. Максималните охранителни мерки ще останат в сила. Към вас ще се обръщат за мнение по писмени психо-тестове на някои от федералните затворници, макар и не непременно от същата болница. Преценките си ще давате на сляпо, без имена. Ще имате разширен достъп до книги. — Тя вдигна очи. Мълчанието понякога е равносилно на подигравка. — Най-доброто обаче, най-забележителното е следното: веднъж годишно ще можете да напускате болницата и да прекарвате една седмица ето тук. — Тя пъхна картата в подноса, но той не я изтегли. — Плъм Айланд — продължи Кларис. — Всеки следобед през тази седмица ще можете да се разхождате по плажа и да плувате в океана, като охраната няма да е по-близо от седемдесет метра, но пък от друга страна, ще е съставена от командоси. Това е всичко.
— А ако откажа?
— Ами може да ви разрешат да си залепите тук тапет с красив пейзаж. Ще освежи обстановката. Ние не разполагаме с нищо, с което да ви заплашим, доктор Лектър. Това, което мога да ви предложа, е начин да видите дневна светлина.
Тя не вдигна очи. Не и се искаше да изпробват силата на погледите си. В края на краищата това не бе конфронтация.
— Ще се съгласи ли Катрин Мартин да дойде при мен и да разговаряме за нейния похитител, ако реша да публикувам нещо? Да разговаря тъкмо с мен?
— Да. Струва ми се, че мога да поема обещание от нейно име.
— Защо си толкова сигурна?
— Аз лично ще я доведа.
— Ако тя се съгласи.
— Но преди това ще трябва да я попитаме, нали? Той издърпа подноса.
— Плъм Айланд. „Център за животински болести в Плъм Айланд“. Федерален изследователски център по шап. Така пише тук. Звучи прелестно.
— Това е само част от острова. Там има освен това хубави плажове и жилища. През пролетта речните птици вият там гнезда.
— Речните птици, казваш — въздъхна доктор Лектър, наклони едва-едва глава и докосна с червен език средата на червената си устна. — Ако ще преговаряме, Кларис, искам пак да направим размяна. Аз ще ти кажа нещо, ти ще ми кажеш нещо.
— Добре. Хайде.
Наложи се да чака цяла минута, преди той да продължи:
— Гъсеницата се превръща в какавида. След това излиза от своята тайна съблекалня като красив имаго. Знаеш ли какво е имаго, Кларис?
— Зряло крилато насекомо.
— И какво още?
Тя сви рамене.
— Това е термин от психоанализата. Имагото е образът на родителя, погребан в подсъзнанието още от нулева възраст и обвързан с обичта на детето. Думата произлиза от восъчните бюстове на предците, които древните римляни са носели по време на погребалните шествия… Дори флегматичният Крофорд трябва да открие смисъл в какавидата на насекомото.