Облече се набързо: панталони, блуза и лек пуловер, прибра пистолета в плоския кобур, Подплатата на сакото и обаче се беше разпрала точно при кобура. Донесе малкото хотелско несесерче за шиене и твърдо решена да се занимава с нещо, докато и мине, заши разпраното.
Крофорд почука на вратата.
ТРИДЕСЕТ И ПЪРВА ГЛАВА
Крофорд знаеше от личен опит, че гневът загрозява жените. Когато са ядосани, косата им щръква на тила, избиват ги петна и забравят да си закопчаят дрехите. Всичките им непривлекателни черти се подсилват. Старлинг изглеждаше съвсем спокойна, когато отвори вратата на хотелската стая, но си личеше, че е бясна.
Крофорд изведнъж си даде сметка, че вероятно ще я види сега в друга светлина.
Лъхна ги на сапун и пара, а покривката на леглото зад гърба и беше дръпната до над възглавницата.
— Какво ще кажеш, Старлинг?
— Ще кажа „по дяволите“, господин Крофорд! А вие какво ще кажете?
Той я покани с едно кимване на главата.
— Закусвалнята на ъгъла е вече отворена. Ела да пием по едно кафе.
Беше меко февруарско утро. Слънцето, все още ниско на изток, огряваше в червено фасадата на психиатричната болница, когато минаха покрай нея. Джеф бавно ги следваше в микробуса, а апаратурата вътре пращеше. Веднъж подаде през прозореца на Крофорд радиотелефона и той води кратък разговор.
— Мога ли да предявя обвинение срещу Чилтън, задето пречи на разследването?
Старлинг вървеше на половин крачка пред него. Крофорд видя как мускулите и се напрегнаха, когато зададе въпроса.
— Не. Няма да му дадат ход.
— Ами ако той я погуби? Ако Катрин умре по негова вина? Не искам да му се размине… Нека продължа с това разследване, господин Крофорд, не ме връщайте обратно в училище.
— Има две неща. Ако те оставя, то няма да е, за да не се размине на Чилтън — с това ще се занимаем по-късно. И второ, ако продължиш така още известно време, има опасност да те рециклират. Ще загубиш доста време. Академията за никого не прави изключение. Мога да ти гарантирам, че ще продължиш учението си, но това е всичко, което съм в състояние да обещая.
Тя наклони глава назад, после я прибра отново между раменете си.
— Може би въпросът, който ще ви задам, не е в реда на нещата, но все пак… Имате ли си неприятности? Може ли сенатор Мартин да ви навреди?
— Старлинг, след две години ще се пенсионирам. Дори да открия тайленоловия убиец17, пак ще трябва да се простя с кариерата… Така, че неприятностите са ми последна грижа.
Крофорд, винаги трезво мислещ, усети в себе си силно желание да бъде мъдрият наставник. Знаеше, че всеки мъж на средна възраст отчаяно желае да се покаже, умен и знаещ и да сподели мъдростта си с по-младите. Знаеше и колко опасна може да бъде тази мъдрост за повярвалия в нея младок. Затова внимаваше какво говори, гледаше да се придържа само към фактите, в които беше сигурен.
Това, което сподели с момичето насред студената улица в Балтимор, го беше научил в безброй вледеняващо студени утрини в Корея, по време на една война, когато Старлинг още не бе родена. Но не спомена и дума за Корея, защото не искаше да се позовава на нея за повече тежест.
— Времената сега са тежки, Старлинг. Използвай ги рационално и те ще те калят. Предстои ти най-трудното изпитание — да не допуснеш яростта и разочарованието да замъглят мисълта ти. От това зависи доколко ще владееш положението. Нищо не влудява човека повече от глупостта. Чилтън е тъпак и той може би е погубил живота на Катрин Мартин. Но може и да не е. Ние сме единственият и шанс. Старлинг, каква е температурата на течния азот в лабораторията?
— Какво? А, течния азот… Двеста градуса целзий под нулата. Приблизително.
— Използвала ли си го да замразиш нещо?
— Разбира се.
— И сега искам да замразиш нещо. Замрази историята с Чилтън. Запази си сведенията, които си изтръгнала от Лектър, и замрази чувствата. Искам да мислиш само за наградата в края на състезанието, Старлинг. Нищо друго не е от значение. Ти се труди добре, за да се добереш до информацията, заплатила си за нея, сега е моментът да я използуваме. Тя е също толкова ценна или излишна, колкото беше и преди Чилтън да оплеска нещата. Вероятно нищо друго няма да изкопчим от Лектър. Така че бъди във форма, за да използваш знанията си за Бъфало Бил. Останалото замрази. Когато разполагаме с повече време, ще сритаме Чилтън в задника, но засега той не бива да ни пречи. Не бива да ни пречи да виждаме целта, наградата. А тя е животът на Катрин Мартин. И залавянето на Бъфало Бил. Не изпускай от погледа си най-важното. Ако си в състояние да го сториш, ще работим заедно.
17
Неизвестен престъпник, поставял в началото на 80-те години смъртоносна отрова в шишенца с популярното в САЩ обезболяващо лекарство „Тайленол“ и предизвикал смъртта на няколко души. — Б. Пр.